– Убил го е?
– Да. За малко да ме хванат, както се бях надвесил над трупа, но успях да се измъкна. – Невестулката се ухили на уплахата, изписана на лицето на господаря му, след което разказа какво се беше случило.
– Бях сигурен, че Нестор ще ни заведе до едноокия! Жалко, че е успял да се измъкне, без да научиш нищо повече въздъхна Климент.
– Всъщност научих – отговори му Невестулката. Този, когото търсим, се казва Фидипид!
– Фидипид... Фидипид... – замислено каза Климент. – Сигурен съм, че вече съм срещал някъде това име[37].
Невестулката вдигна рамена.
– На мен не ми говори нищо. Как мина посещението при императора?
Сега бе ред на Климент да разказва, а помощникът му да възклицава учудено.
– И Михаил е бил пиян? Дори когато приема чужда делегация? – Невестулката се разсмя и се удари по коляното. – Явно не случайно му викат Пияницата.
Климент кимна в знак на съгласие.
– Винаги съм мислел, че прякорът му е лепнат от някой, който иска да го злепостави, но той се оказа съвсем на място. Не престана да се налива през цялото време, след което просто си тръгна. Не знам дали това е смешно, или възмутително.
– Какво ще правим сега, господарю?
Писарят въздъхна и разтърка очи. Толкова много неща се случиха, откак бяха пристигнали. Константинопол не го посрещаше по начина, по който си представяше. Климент се протегна и тръгна с бърза крачка.
– Стана късно, но искам да свърша още нещо. Трябва да посетя спартария Стилихон, който е открил тялото на Дукум. Кесарят Варда беше достатъчно любезен, да ми каже поне това. Нещо в тази история не ми дава мира. Кавханът беше превъзходен ездач. Как е паднал от коня и си е строшил врата на равните улици? Иска ми се да потърся и Ирина – писарят усети как се изчервява в тъмното, а сърцето му заби по-бързо. – Кесарят Варда ми каза, че след като се върнала от България, Михаил я затворил в манастира "Света Анна" като наказание за провала на баща ѝ. Помощникът му Грогорас пък пратили да се бие с арабите, където той загинал.
– Накъде ще тръгнем първо? – Корсис погледна безоблачното небе, в което блестяха ярки звезди. – Утре пак ще бъде топло. Няма нито един облак.
- Аман от тази жега! Обади се и Невестулката. – Тук е топло като в Ада!
– Защото сме по на юг – обясни писарят и добави: – По-добре да потърсим Стилихон. Манастирът може да почака. А и не съм сигурен къде точно се намира. Наоколо е пълно с църкви, параклиси и манастири. Гарнизонът е до портата Платея, на Златния рог, която знам със сигурност къде е.
Климент отпрати войниците и следван от Невестулката и Корсис, тръгна да търси спартария. Подминаха Сената, завиха при Хиподрума и тръгнаха покрай стената на патриаршеската църква "Света София", чиито куполи блестяха на пълната луна. Невестулката спря да се полюбува на величествената сграда, но Климент го дръпна за ръкава.
– Друг път – каза му той – ще гледаме това чудо на император Юстиниан. Цял ден няма да ни стигне да се дивим на размерите, красотата и чудесата ѝ.
Помощникът му понечи да каже нещо, но преди да заговори, Климент сложи пръст на устата си и продължи напред.
Спуснаха се покрай останките от древната стена на Бизантион и скоро стигнаха края на града. От другата страна на издигащата се крепост се намираше Златният рог – най-удобното пристанище в света. Плисъкът на вълните му и скърцането на въжетата на корабите се чуваше съвсем ясно и помощниците на писаря поискаха да се качат на стената, за да ги разгледат по-добре.
Въпреки че бързаха, Климент също спря, за да се полюбува на гледката. Нощта бе кристално ясна и от стената се виждаше целият град. Ръкавът на свети Георги, известен повече като Златния рог, беше точно пред тях, в него бавно се полюшваха огрените от луната кораби. Виждаше се дори крепостта на Галата на отсрещния азиатски бряг и високата кула на Христос, издигаща се в източния ѝ край.
Писарят показа на помощниците си краищата на веригата, която се издърпваше в случай на опасност за защита на града, пречейки на вражески съдове да влизат в пролива, колоната на Юстиниан и светлините на двореца Влахерни. Поседяха още малко загледани в пълния с живот град, след което поеха по крепостната стена, вперили погледи в пристанището, като се опитваха да отгатнат по флаговете им кой кораб откъде е.
В пристанището бяха закотвени когове[38] от Венеция, гемии от Флоренция, холкове, пристигнали чак от Испания, няколко дълги арабски галери и дори една-две китайски джонки. Пред крепостта на Галата имаше десетки шхуни от Генуа, което едва ли бе чудно, като се имаше предвид, че градът се управлява от генуезци.