Леглата в къщата, която им беше отредил императорът, бяха меки и удобни, натъпкани с пух, а завивките – от фина вълна.
Въпреки това Климент не можа да спи добре. Събитията от изминалия ден и собствените му мисли му тежаха, споходиха го неспокойни сънища, в които пияният император се опитваше да го убие, размахвайки срещу него патерицата на едноокия просяк, докато Климент търсеше затворената в кула без врата Ирина.
Писарят се буди няколко пъти през нощта, става, пи вода, докато накрая, малко преди да се развидели, се унесе в тежък, неспокоен сън. Събуди се късно с мътна глава, сълзящи очи и схванат враг. Стана, изми лицето и ръцете над поставения върху един от сандъците меден леген и бавно се облече.
Слънцето се бе издигнало, засипвайки града с нажежените си лъчи, по небето нямаше нито един облак. Беше топло, задушно и влажно, точно както беше предрекъл Корсис предишната вечер, и тепърва предстоеше да стане още по-горещо. Климент се поколеба, но накрая облече кожения си елек върху тънката риза и тръгна да търси нещо за ядене.
Завари и двамата си помощници в кухнята. Корсис се бе надвесил над вдигаща пара паница, пълна с надробен хляб и мляко, Невестулката дялкаше къса пръчка, опитвайки се да направи свирка.
Писарят поиска хляб, сирене и маслини, сипа си чаша мляко и унило започна да се храни. Предстоящият ден не се очертаваше от най-приятните. Трябваше да потърсят войниците и лекаря, за които беше говорил Стилихон, а след това да се заемат и с основаната си задача – преговорите за подписването на новия договор. Климент нямаше опит в подобни начинания и се колебаеше. Ядеше унесено храната, без да усеща вкуса ѝ, когато Корсис го извади от мислите му.
– Рано сутринта имахме посетител – каза той. – Императорът ни кани в ложата си на игрите в Хиподрума, които ще започнат на обяд. Ще присъства целият двор, също императрицата и патриархът. Според пратеника ни се оказва голяма чест.
– Това може да е извинение за поведението му вчера – предположи Невестулката. – Вероятно по този начин Михаил иска да се извини за скандалното посрещане.
Климент направи гримаса. Едва ли императорът се интересуваше дали е наранил чувствата му.
– Нали ще отидем всички, господарю? – примоли се Невестулката. – Чувал съм, че Хиподрумът на Константинопол е достоен да си съперничи със седемте чудеса на света.
– Ами, ти Корсис? – писарят постави празната си чаша на осеяната с чворове чамова маса. – Искаш ли и ти да дойдеш.
– С най-голямо удоволствие. Аз пък съм чувал, че състезанията с колесници са нещо, което не трябва да се изпуска по никакъв начин.
– Така е! Императорът е голям почитател на зелените и понякога сам се качва зад конете. А колесничарят Филон е един от фаворитите му и негов много близък личен приятел.
– Ще има надбягване, нали? – разтревожи се Невестулката.
– Ще има със сигурност – успокои го Корсис и извади малък пергамент. – Пратеникът остави програма. Игрите ще се открият с рецитация на поезия, след това ще има борба между мечка и кучета, певецът Мегакъл ще ни зарадва с песните си, след което следва надбягването с колесници и гвоздеят на програмата – гладиаторски борби.
- Нима в Константинопол има гладиатори? – с известно съмнение понита Невестулката. – Не знаех за подобно нещо.
– Всъщност това е борба без оръжия, но почти без правила. Целта е да се победи противника, не да се убие. Един от най-близките на императора, началникът за конюшните му Василий, навремето е бил непобедим борец.
– Той ще участва ли?
– Съмнявам се. Освен ако Михаил не поиска отново да види любимеца си на терена – Климент се облегна на стола и скръсти ръце зад главата си. Настроението му се беше оправило. – Всъщност Константинополският Хиподрум не е от най-безопасните места на света.
Помощниците му се спогледаха учудено.
– Като оставим настрана, че често има смъртни случаи в тълпата, именно от там е започнало едно от най-големите въстания във Византия. Заради него император Юстиниан, същият, който издигнал черквата "Света София", за малко да се прости с трона си. Всъщност старата църква била опожарена именно при бунта.
– Какво е станало? – понита Корсис и се намести удобно. Помощникът на писаря обичаше да слуша историите, които господарят му разказва, когато е в настроение.
– Това показва докъде може да доведе пристрастието към различните състезания – започна Климент. – Всъщност не съм прав. Въстанието започнало заради непосилните данъци, въведени от Юстиниан, но поводът за избухването му наистина бил провалено състезание. В началото на януари 532 година на Хиподрума се стигало до безредици. Сините и зелените започнали да се нападат за това, кой от техните колесничари е заслужавал да спечели състезанието. Зелените твърдели, че са измамени, сините им се подигравали, че са загубили. Тълпите се сбили, настъпил хаос, имало неколцина убити и от двете страни. За да въдвори ред, императорът заловил водачите и на сините, и на зелените и ги осъдил на смърт, което не се харесало на привържениците им. Те неочаквано се обединили, нападнали затвора и освободили осъдените, които се скрили в една църква, търсейки закрила. По улиците започнали вълнения, издигали се барикади. За да успокои хората, Юстиниан организирал нови игри, на които обявил, че ще помилва провинилите се. Вместо да се укроти, тълпата се разлютила още повече и нападнала императорската ложа. Владетелят едва успял да се измъкне, и то само благодарение на коридора, свързващ двореца му с Хиподрума. Въодушевени, бунтовниците започнали да плячкосват града, надавайки викове "Пика!", което на гръцки значи "Побеждавай" – така кръстили и бунта по-късно – Климент си наля още мляко и отпи, за да прочисти гърлото си. – Нещата бързо излезли от контрол. Някои от видните граждани и сенатори, недоволни от управлението на Юстиниан, подкрепили бунтовниците, които набирали все повече сила. На петия ден един от племенниците на предишния император – Ипатий, бил коронован за нов император. Градът бил подпален и разрушен. Разказват, че Юстиниан толкова се уплашил, че решил да бяга. Приготвил цялото си съкровище и смятал да отплава начело на флотилията си, когато жена му, Теодора, категорично отказала да тръгне с него. Казала му нещо от сорта, че трябва да се покаже като истински император и или да победи, или да умре с чест.