– Какво направи! – изруга Невестулката, но преди да успее да направи каквото и да било, Руфин скочи и побягна от стаята.
– Къде хукна, нещастнико! – извика след него помощникът на писаря, но никой не му отговори.
– Остави го – махна с ръка писарят. – Като се успокои, ще се върне. По-добре оправи тази бъркотия.
Докато Невестулката, мърморейки, бършеше пода и изхвърляше парчетата от счупената чаша, Климент обиколи къщата. В спалнята откри непокътнато легло, няколко ката чисти, кърпени дрехи и заключен сандък. Малката кухня беше препълнена с билки, сушени цветя и парчета корени, нахвърляни из цялата стая. Регистраторът на смъртни случай бе поддържал чисто, но бедно домакинство.
Този, който го беше убил, едва ли бе имал за цел да го ограби.
Климент поклати глава и се върна в стаята. Беше виждал и преди подобни жилища. Те принадлежаха на педантични в работата си хора, който изпитваха удоволствие от професията си, без да ламтят за постове и слава.
– В спалнята има заключен сандък – каза той на Невестулката. – Виж дали можеш да го отвориш.
Лавиците бяха пълни с медицински рецепти, описания и чертежи на хирургически инструменти и някои популярни молитви, които да се четат след смъртта.
Сандъкът в спалнята също не им помогна много. Невестулката почовърка малко в ключалката му с един от ножовете, които взе от кухнята, катинарът щракна и се отвори. В сандъка имаше няколко медицински трактата, два от които превод от арабски, таблици за пропорциите на човешкото тяло, свитъци за употребата на различни билки и свитък за лечебните свойства на мандрагората и как тя трябва да се вади от земята и да се съхранява.
Преодолявайки страховете си, Климент се върна при мъртвеца. Дръпна лекаря назад на стола, пазейки се от кръвта по главата, и внимателно пребърка джобовете му. Намери остро ножче, с каквото обикновено си служат касапите за прерязване на сухожилия, няколко пакетчета с кафеникъв прах, дребни монети и изкривена калаена лъжица.
Писарят се изправи и чак тогава забеляза, че в лявата си ръка убития стиска парче пергамент. Той беше скрит в дланта на Гайнас и затова не я бе забелязал веднага. Климент с мъка разтвори вкочанените пръсти и вдигна находката си срещу светлината.
– Какво е това – полюбопитства Невестулката.
Писарят внимателно разгледа пергамента.
– Виж – развълнувано посочи той. – Това е печатът на Дукум!
– Какво пише?
– Чакай – Климент се приближи до прозореца. – Много странно – каза той и се почеса по главата. – Това са четири имена. Алп Кубар, Алп Тун Бури и Алп Албасий.
– И какво значи това? – попита Невестулката. – И защо всички се казват Алп.
– Хайде стига, Невестулке! Дори ти би трябвало да знаеш за какво става дума! Това не е име – отговори Климент. – Алп значи бог. Били са помощници на Тангра. Нали се сещаш – писарят щракна с пръсти, – от езическата религия. Нямаха ли си крадците Божество, което да ги закриля и да им помага нощем?
– Алп Гутан! – извика помощникът му. – Вярно! Чувал съм за алповете. Но защо Дукум ги е написал на този пергамент и какво правят в ръката на един мъртъв византийски лекар?
– Това не е трудно да се предположи – махна с ръка Климент. – Предполагам е станало така: Гайнас е намерил пергамента в джобовете на Дукум, взел го е, опитвайки се да разбере за какво е писал кавханът. Явно и вчера вечерта се е занимавал с пергамента, когато убиецът го е изненадал.
– Защо през нощта? Може да е било и тази сутрин.
Климент посочи свещника с догорелите свещи и закрачи из стаята.
– Алп Кубар... Алп Тун Бури... Алп Албасий... – повтаряше си той. – Кои бяха тези богове? Албасий беше на подземния свят, сигурен съм, но останалите...? И защо Дукум ги е написал и държал в себе си? Трябва да помисля, но не сега. Гайнас трябва да е водил регистър на смъртните случаи. Или бележки. Не мога да повярвам, че не оставил нищо след себе си.
– Може да са в самата морга – предположи Невестулката. – да отида ли да проверя?
– Ще отидем заедно. Тук няма повече какво да намерим.
– Ами Гайнас?
Писарят погледна трупа на лекаря.
– Това не е наша работа. Руфин трябва да съобщи за смъртта и да се погрижи за погребението му. Освен ако не е имал други близки.
Вратата на моргата зееше отворена, от помощника на убития нямаше и следа. Климент и Невестулката внимателно се спуснаха но каменните стълби и се намериха в дълга, но ниска зала, от чиито каменни стени лъхаше студ. Слънчевите лъчи не проникваха в подземието, на дългите гранитни маса лежаха няколко трупа, завити небрежно със захабени чаршафи. До стената бяха изправени дървени ковчези, двама мъртъвци лежаха в други два, поставени в задната част на помещението, до главите им горяха запалени свещи. Една-единствена факла пукаше на стената, по ъглите се стелеше мрак. Миришеше на мърша, лекарства и мухъл.