Выбрать главу

– Неприятно място! – Невестулката разтърка ръце, сякаш иска да се сгрее.

– Напомня на всички ни какво ни чака. Което не е много утешително – писарят се опитваше да не гледа умрелите и сенките, които играят по лицата им. – Ако има нещо, трябва да е там – той посочи груба дървена маса, затрупана с вдъхващи ужас триони, клещи и други инструменти. – Ето, това ни трябва – писарят издърпа дебел кожен регистър с подвити краища и го отвори. – Днес е 19 септември 867 година. Дукум се е пребил преди около два месеца и половина, което значи съвсем в началото на юли – говореше сам на себе си писарят, докато разгръщаше страниците.

– Какво значи това?! – Стилихон, спартарият от портата на Платея, стоеше на вратата, зад гърба му плахо надничаше Руфин. – Кой ви дава право да се бъркате в делата на империята? Никой не ви е позволявал да влизате тук и да четете каквито и да било документи!

– А защо не? Или има нещо, което искаш да скриеш? – не му остана длъжен писарят. – да не би младежът, който така срамежливо се подава зад гърба ти, да не е казал, че регистраторът на смъртни случай Гайнас е мъртъв?

– Каза ми! И затова съм тук! – Стилихон приближи писаря и издърпа регистъра от ръцете му. – Но това не значи, че ще оставя някакви чужденци да правят каквото си искат с архивите ни!

– Просто искаме да проверим как е умрял кавханът Дукум – обади се и Невестулката.

– Той беше високопоставен български поданик! Нямате право да криете нищо от нас! – избухна писарят. – Ако кесарят Варда, не дай Боже, падне в Плиска и си строши врага, няма ли да искате да знаете какво е станало? Или наистина криете нещо?

– Говорите нелепости! – спартарият трясна дебелата книга върху дървения пот. – И ще ви го докажа! Искате да знаете какво е станало с Дукум?! Нека проверим заедно!

Византиецът разтвори регистъра и започна да го прелиства. Останалите се надвесиха над рамото му.

– Ето! – каза накрая той и посочи със загрубелия си пръст няколко реда, изписани с дребен, нечетлив почерк. – Тук пише: "Дукум, български пратеник в двора. Докаран на 2 юли, късно вечерта мъртъв, след падане от кон. По тялото има синини, характерни за такива случаи. Строшени два прешлена на врата, което е довело до смъртта. Най-вероятна причина за това е падане от кон." – спартарият шумно хлопна регистъра. – Сега доволни ли сте?!

Климент замислено кимна с глава.

– Доволни сме. Но бих искал да поговоря и с Руфин. Може той да си спомня нещо повече.

– Нищо не помня, защото тогава бях болен – веднага обяви младежът и се изчерви. – Страдам от хроничен главобол и този ден не можех да се надигна от леглото. Гайнас спомена след това за българина. Подобни инциденти се случват често, но рядко с толкова високопоставени личности. Още по-малко пък чужденци, та затова го запомних. Обсъждахме липсата му на късмет и колко е тъжно това да дойдеш в Константинопол, за да си строшиш врата.

– И това е всичко?

- Да.

– Ами лекарят? Няма ли да разследвате кой го е убил?

– Това е моя работа. Мисля, че повече нямате работа тук – грубо отговори спартарият. Предупреждавам те, българино! Не ме интересува чий пратеник и приятел си! Не си ври повече носа там, където не ти е работа! Ти си имаш своите задачи, аз си имам моите!

Писарят отново кимна с глава.

– Тогава си тръгваме – обяви той и добави на себе си. – Дано Корсис е имал повече късмет.

Корсис не бе имал никакъв късмет. В имперската канцелария му отказаха всякаква информация относно това как е разквартирувана византийската войска. Един от чиновниците дори го обяви за шпиони, след което помощникът на писаря напусна по възможно най-бързия начин.

Въпреки неуспеха, той не се отказа. Отиде в близката кръчма "Свети Георги и змеят", посещавана от войници и офицери. Присламчи се към една от групичките и щедро започва да поръчва вино, което новите му приятели пресушаваха с изключителна бързина. Най-накрая един от тях, висок мъж с гола глава и златна обица, му каза, че приятелите му от търсения от него полк са заминали за Палестина.

Корсис се върна умислен вкъщи, където завари писарят и Невестулката и им разказа за резултата от проучването си.

– Наистина странно – обобщи ситуацията Климент. – Регистраторът на смъртни случай Гайнас е убит точно когато отиваме да го потърсим, а двамата войници, станали свидетели на престъплението, са пратени далеч в чужбина. Чудя се какво ли значи това.