— Мислиш ли, че на Стив ще му хареса? — попита Джаки, играеше си с копчето на кашмирената си жилетка, която нарочно беше един размер по-малка.
— Съмнявам се. Мрази асансьори.
— Тогава защо сме тук?
— Трябва и двамата да го харесаме. — Виктория отправи поглед на север, където подвижният мост на магистрала „Винъс“ започваше да се вдига; една яхта с висока мачта чакаше да премине. — Няма само той да избира къде ще живеем, нали?
— О-хо! Азът надига добре соанираната си глава.
— Защо трябва само Стив да избира?
— Браво, маце.
— Ако ще живеем заедно, нямам ли право и аз на глас?
— Ако?
— Какво?
— Виктория! Току-що каза „ако“ ще живеете заедно. Мисля, че краката ти са студени, а дланите — потни.
— Какво искаш да кажеш?
— Имаш фобия от обвързване.
— Това е абсурдно. Обвързала съм се със Стив.
— С колко мъже си живяла досега?
— Знаеш. С николко.
Джаки се разсмя гръмогласно и циците й се разтресоха под жилетката „Калвин Клайн“.
— Аз живях с трима само за последната година.
— И наричаш това обвързване?
— Наричам го смелост. Тори, ти си голямо шубе.
— Не съм.
— Обичаш Стив. От първия ден, когато го срещна.
— Тогава го мразех.
— Все същото.
— Понякога, Джаки, си също толкова гадна като Стив.
— Нима? Ако някога изхвърлиш това лошо момче в кофата за боклук, кажи му да ми звънне.
Джаки отново се разсмя и Виктория също прихна. Миг по-късно Стив цъфна на отворената врата на балкона.
— Какво ви е толкова смешно?
— Мъжете — отвърнаха двете в един глас.
Джаки го хвана под ръка.
— Видя ли голямата баня? Джакузито? Мраморните подове?
— Видях само проклетите асансьори. Трябва да вземеш един от подземния паркинг и втори от фоайето.
— А огледа ли басейна? — изчурулика Виктория. — На Боби много ще му хареса. Знаеш колко го успокоява плуването.
— Успокоява го плуването с делфини. Не видях нито един на плиткото.
— Стига де, хубавецо — намеси се Джаки. — Не бъди толкова закостенял.
— Няма двор, няма трева. — Стив махна към земята четирийсет и един етажа под тях. — Само бетон. Къде ще играя бейзбол с Боби? Ами надписът откъм морето? „Ловенето на риба забранено“.
— Ти мразиш да ловиш риба — отвърна Виктория.
— Мразя правилата. Обичам да ловя риба. Потомък съм на много поколения въдичари.
— Потомък си на много поколения лъжци.
— Нищо не знаеш. Прадядо ми Ейб Соломон хванал рекордно голяма херинга близо до Савана.
— В Савана няма херинги.
— Прадядо Ейб явно ги е изловил всичките.
— Стига сте се заяждали — намеси се Джаки и вдигна ръце към устните си, та гърдите й да се разшават. — Стив, имаш някои плюсове в класацията на съпрузи. Сам си, не си обратен и имаш собствен бизнес. Но да ти кажа честно, прегледах кредитното ти досие и не си точно Доналд Тръмп.
— Ще си боядисам косата оранжева, ако това ще помогне.
— Караш скапана трошка, обличаш се като битник и освен, както ме осведомиха, невероятните ти умения в кревата…
— Джаки! — Виктория се изчерви.
— … не си кой знае каква партия — продължи Джаки, — а най-добрата ми приятелка заслужава само най-доброто. Така че защо не се успокоиш и не оставиш Тори да избере къде да живеете?
— И аз имам право на глас, Джаки — отвърна Стив.
Тя пренебрегна намека, като размаха дългите си нокти, лакирани в цвят „Мимолетна италианска връзка“.
— Виждала съм къщата ти, Стив. Явно нямаш никакъв усет за дизайн и стил.
— Искаш да кажеш, че нямам претенции, за разлика от богаташките синчета, с които се размотаваш.
— Спрете и двамата — нареди Виктория. — Стив, не се дръж гадно с Джаки.
— Аз? Тя искаше да се омъжиш за Бигбай.
— Вярно е — призна Джаки. — Но й казах да те задържи като любовник. — Махна към апартамента. — Защо не идете да погледнете спалнята?
— Тоя апартамент е много гаден — отвърна Стив.
Каза го съвсем като дете, помисли си Виктория. Като малко момче, което се инати.
— Губя си времето тук — отвърна Джаки. — Чао! — Махна с ръка и си тръгна.
Виктория се втренчи в Стив, опитваше се да го гледа пронизително.
— Какво? Какво съм направил? Казах истината — почна да се оправдава той.
— Ами идваш и почваш да хулиш. Защо просто не се обади и не каза, че не искаш да живееш тук?
— Не бях сигурен, докато портиерът не ме заговори на френски.
— Сериозно те питам, Стив. Не е честно спрямо Джаки. Тя ни прави услуга.
— Само ако си свали комисионата наполовина. — Стив си пое дълбоко дъх. — Виж, Вик. Трябва да поговорим.