— Знам. Искаш къща с двор и трева.
— Не за това. — Загледа се в яхтите, сякаш му се искаше да е на някоя от тях. — Трябва да ти кажа за Кригър.
— Така ли? — Тя пък дори не се опита да прикрие изненадата си.
— Сутринта не бях съвсем искрен с теб. Сега искам да ти кажа всичко.
— Така ли? — Този път прозвуча толкова скептично, колкото се чувстваше.
— Бях прекалено затворен. Искам да споделям повече с теб.
Тя го изгледа втренчено.
— Будалкаш ли се с мен?
— Боже, откога стана толкова цинична?
— Откакто ме научи, че всички лъжат под клетва.
— Виж, не твърдя, че съм самата невинност. И мен като всички ме е страх да показвам слабост, но това, което направих тази сутрин, не беше честно. Отговорих на въпросите ти за Кригър, все едно бях на изслушване в съда. Затова искам да ти кажа какво стана с него и може би ще използвам възможността да съм откровен и за останалото.
Тя го прегърна през врата и го привлече към себе си.
— Ти си чудесен човек, Стив Соломон, знаеш ли?
— Преди да решиш окончателно, по-добре ме изслушай.
Законите на Соломон
2. Не бива да прецакваш клиента си… освен ако нямаш наистина основателна причина.
5
Оцеляването на убийците
Един пеликан беше кацнал на кораловия риф и пощеше с клюн корема си. Стив и Виктория вървяха по крайбрежната улица — от едната им страна се извисяваше стена от небостъргачи, от другата се зеленееше Бискайският залив. Слънчевите й очила бяха вдигнати над челото, широката й крачка опъваше тясната й права пола „Съни Чой“. Стив не можеше да различи „Съни Чой“ от „Чикън Чой“ в китайския, но беше започнал да събира откъслечна модна информация, докато слушаше как Виктория говори с Джаки по телефона.
Ту влизаха, ту излизаха от сенките, които хвърляха небостъргачите. Слънцето се спускаше към Евърглейдс. На слънце косата на Виктория проблясваше с масленоруси оттенъци. На сянка зелените й очи направо светеха. Изглеждаше щастлива, вече беше простила на Стив за закъснението, за грубостта, за това… че е Стив.
— Направих по делото Кригър нещо, което никога дотогава не бях правил и което никога не съм повтарял — започна той. — Не се гордея с това.
— Кажи ми. Кажи ми всичко, Стив.
Тонът на милата мама. Така си беше. Жените бяха родени за майки. Цицай от топлата им гръд и всичко ще е наред. Лесно. Виктория по природа си беше състрадателна и грижовна. И прощаваща.
— Всички обвинения срещу Кригър бяха косвени — каза той. — Мислех, че мога да спечеля.
— Винаги мислиш, че можеш да спечелиш.
— Да, но този път беше различно. Мислех, че Кригър е невинен.
Нямаше нужда да добавя „за разлика от «няма вина»“. Виктория знаеше каква е разликата. В криминалните дела рядко защитаваш човек, който е напълно невинен в извършването на престъплението. Но често защитаваш човек, който почти със сигурност го е извършил, но обвинението не може да го докаже. Това е разликата между „невинен“ и „няма вина“.
Всички, които гледаха как устатите адвокати разнищват процесите на века по телевизията, знаеха, че обвинението трябва да докаже вината без никакво основание за съмнение. Прокурорът се явяваше як труженик в центъра на бурята, мъкнеше чували с пясък, за да запуши пробойната в дигата. Стив беше убеден, че няма втори като него в пробиването на дупки и изкарването на реката от коритото. Приемаше много сериозно дълга на адвоката пламенно да защитава клиента си. И винаги го правеше. С изключение на веднъж.
— Кригър нямаше криминално досие — продължи Стив. — Беше богат, известен, уважаван. Беше избран от съда като експерт в една гнусна съдебна разпра за настойничество. И в същото време въртеше любов с майката на детето.
— Лошо.
— Казваше се Нанси Лем. Кригър не само я беше съблазнил, но й даваше купища хапчета, предписваше й тонове антидепресанти и успокоителни. Скарали се и тя заплашила да подаде оплакване пред Комисията за лекарска етика и да му отнеме разрешителното.
— Май обвинението е разполагало с мотив. Убива я. За да мълчи.
— Това се опитваше да убеди и Пинчър съдебните заседатели, но помисли си, Вик. Ако Кригър е искал да я убие, щял ли е да го направи в собствения си дом, в горещата вода, с неговите хапчета в кръвоносната й система?
— Ако престъпниците бяха умни, за нас нямаше да има работа.
— Кригър е с гениален коефициент на интелигентност. Ако е искал да убие Нанси Лем, е щял да го направи много по-чисто.
— Освен ако не е откачил.
— Той не се поддава на гнева си. Умен и пресметлив човек, който по някаква случайност се натъква на удавена жена, натъпкана с барбитурати и алкохол, в собственото си джакузи.