— Някакви следи от наранявания?
— Отличен въпрос, госпожице адвокат. Дълбока разкъсна рана на черепа. Теорията на Пинчър беше, че Кригър я е ударил с нещо и после я е хвърлил във водата. Кригър ми каза, че бил в къщата и правел дайкири. Когато излязъл, я намерил мъртва. Моята теория беше, че се е натряскала, подхлъзнала се е на мокрите плочки, ударила си е главата в ръба и е паднала във водата.
— Доста увъртяно.
— Имах вещо лице, което потвърди версията ми. Каза, че е в рамките на разумната възможност. Пуснахме и анимирана възстановка, изглеждаше доста убедително.
— Значи си пробутал варианта за подхлъзването и падането, без дори да се изчервиш?
— Никога не се изчервявам.
— Така е. Дори когато твърдиш, че клиентката ти не бива да връща годежен пръстен, който е приела, докато е била… как точно го формулира?
— „Временно възпрепятствана за сключване на брак“.
— Абсолютно. Казано по соломоновски вместо „вече омъжена“.
Минаха покрай хотел „Шератон“ и наближиха моста към Брикуел Кий, някога незастроен остров, а сега бетонна джунгла от небостъргачи с тук-таме някое дърво освен цветята по балконите. Як гол до кръста бегач за здраве със слушалки на айпод в ушите мина тежко покрай тях.
— Какво каза съдебният лекар за раната на главата? — попита Виктория.
— Нищо конкретно. Можело да е причинена от съприкосновение с ръба на ваната или нещо друго с объл край.
— Като например?
— Прът за почистване на басейна.
— Изследваха ли го, сравниха ли белезите?
— Не можаха. Нямаше го. Така и не го откриха.
— О, колко удобно!
— Да, Пинчър се пеняви доста за това. Опита се да убеди съдебните заседатели, че Кригър е ударил жената с пръта и го е изхвърлил, преди да набере 911.
Наближиха малкия парк, разположен на мястото, където река Маями се вливаше в Бискайския залив. От другата страна беше Маями Съркъл, археологическа забележителност, датираща отпреди две хиляди години. Много преди Брикуел Авеню да се насели с адвокати, инвеститори и дипломирани счетоводители, покрай залива се простирала гъста гора, а навътре дива прерия и но бреговете на реката лагерували индианци, готвели улова си на жар и дълбаели рисунки по скалите.
— Знаеш какво направиха съдебните заседатели — каза Стив. — Оневиниха го за предумишлено и го осъдиха за непредумишлено убийство.
— Проклятието на по-малкото престъпление.
— Точно така. Страхлива компромисна присъда. Трябваше или да го осъдят за предумишлено убийство, или да го оправдаят. Но забрави това за миг, Вик. Сега ти си съдебните заседатели. Каква е твоята присъда?
— Само не си мисли, че съм прекалено критична — започна тя. Типичен женски начин да смекчи каквото там следваше, да обуе критиката си в думи, меки като домашни пантофи. — Изненадана съм, че съдебните заседатели не са го оправдали. Без оръжието, с което е извършено убийството, без разумно алтернативно обяснение за раната на главата твоят човек е трябвало да си тръгне свободен.
— Точно това си мислех, че ще кажеш. Но въпросът ми не беше честен. Пропуснах да ти кажа нещо.
— Нещо уличаващо?
— Ти прецени. Да се върнем почти двайсет години назад. Кригър току-що е завършил медицина в Шандс. За да го отпразнуват, предприема съботно-неделна екскурзия до Исламорада с двама колеги. По-точно с най-добрия си приятел Джим Бишиърс. Плюс приятелката на Бишиърс.
Виктория изглеждаше озадачена.
— Какво общо има тази екскурзия с мъртвата жена двайсет години по-късно?
— Както винаги казвам на съдебните заседатели, моля, изчакайте, докато изложа всички факти, преди да си правите заключения.
Виктория повдигна рамене и той продължи:
— Тримата: Кригър, Бишиърс и приятелката му, взели под наем яхта, за да ловят марлини. Два дни не спрели да пият, а всичко, което знаели за рибата, били научили в „Червения рак“, но някак си гаджето на Бишиърс успяло да закачи един марлин. Не бил голям, но петдесет кила имал. Капитанът бил на мостика, а Кригър и Бишиърс, също като Абът и Костело, се опитвали да извадят рибата. Кригър размахвал канджата, а Бишиърс се бил надвесил през борда, и значи рибата се озовала в кокпита, а Бишиърс във водата.
— Паднал е през борда, така ли? Извадили го, нали?
— Гаджето му хвърля спасително въже, но той не може да го стигне. Гълта вода и започва да се паникьосва. Кригър се навежда през борда и му протяга канджата, за да се хване. Но яхтата се клати, Бишиърс се лашка и се нахендря на канджата. Капитанът се опитва да върти руля, но загубват Бишиърс от поглед, а после витлото го повлича и го нарязва на суши.