Выбрать главу

— След кратко прекъсване — каза Кригър в микрофона, — моите седем съвета за самодоволен живот. Съвет номер едно. Думата „непобедим“ започва с „не“. НЕ сменяйте честотата.

Кригър вдигна чашата си с кафе и погледна към стъклото. Забеляза Стив от другата страна и се усмихна широко. За миг усмивката изглеждаше искрена, израз на приятна изненада от срещата с добър приятел. После ъгълчетата на устните му леко увиснаха, сякаш Кригър току-що си беше спомнил, че старият приятел му дължи пари. След секунда усмивката стана ледена и лицето му се превърна в замръзнала маска.

— На какво дължа честта? — попита Кригър и махна на Стив да седне до него.

— Дойдох да ти кажа едно-единствено нещо. Не ме е страх от теб.

— А защо трябва да те е страх?

— Ако ме преследваш, ще се стоваря върху теб като цял тон бетон.

— На практика са две неща. Не те е страх и си цял гои бетон.

— Не съм ти дрогирана жена в джакузи.

— Не разбирам накъде биеш, адвокате. Да не искаш да кажеш, че би желал да си надрусана жена в джакузи? Това говори за проблем с половата ориентация?

— Искам да кажа, Кригър, че мога да се оправям сам.

— Интересен подбор на думи. „Да се оправям сам“. Като дете много ли си мастурбирал? И сега ли мастурбираш?

— Да ти го начукам, Кригър!

От тонколоната на стената се чу механично „бийп“.

— Боже, Нели! — разсмя се Кригър. — Добре, че излъчваме със седемсекундно закъснение.

Стив объркано погледна към кабината. Червена светлина озаряваше думите „В ефир“.

„Мамка му! Това излъчва ли се?“

Кригър се наведе към микрофона.

— Слушате доктор Бил на живо от Маями, с участието на нашия специален гост мошеника Стив Соломон. Телефонните линии са отворени от Палма Бийч до Кийс, от Марко Айланд до Бимини.

— Имам въпрос към адвоката.

— Давай, Джери — каза Кригър. — Но гледай да не е много труден. Че Соломон се е явявал четири пъти на държавен изпит.

— Три пъти — поправи го Стив.

— Каква е разликата между адвоката и пиявицата? — попита Джери.

— Хайде стига — отвърна Стив.

— Пиявицата поне не ти изпива кръвчицата до капка — отвърна Джери.

Кригър изцвили така, сякаш Джери от Пайнкрест беше новият Робин Уилямс.

Кригър натисна паузата и заглуши микрофона.

— Остани, Соломон. В почивката ще ти кажа нещо хубаво.

Стив застина за миг. Кригър погледна монитора и натисна друго копче на телефона.

— Лу от Мирамар, ти си с доктор Бил.

— Аз съм голям фен на „Ураганите“ и си спомням, когато Соломон играеше.

— Чуваш ли, Соломон? — каза Бил и му махна да не става от стола. — Ето ти един фен. Явно никога не ти е бил клиент.

— Любимият ми момент е — продължи Лу от Мирамар, — когато Соломон го изритаха от трета база по време на Колежанските световни серии.

Стив въздъхна.

„Защо изобщо дойдох тук? Да покажа колко съм корав. Да предупредя Кригър. И какво излезе накрая? Правят ме на глупак в токшоу, клоаката на радиоефира“.

— Реферът свири лошо — възпротиви се Стив.

— Не се изненадвай, Лу. Когато Соломон губи дело, винаги обвинява съдията. — Кригър натисна друго копче. — Лекси от Саут Бийч, в ефир си.

„Лекси? Не може да бъде!“

— Защо не оставите Стиви на мира, а? — чу се писклив женски глас. Да, Лекси!

„Каквото и да си намислила, Леке, не се опитвай да ми помагаш“.

— Той е страхотен адвокат и много готин пич.

Кригър дари Стив с ослепителна усмивка. Все едно баракуда показваше зъбите си на малка рибка.

— Значи Соломон те е представлявал, така ли?

— Спестил ми е милиони долари от глоби за паркиране.

— Пътнотранспортни произшествия. Там му е силата на Соломон.

— Не разбираш, докторе! Фишовете бяха все за паркиране на места за инвалиди. Но Стив намери един кинезитерапевт, който каза, че имам булимия, и се отървах.

— Забележително — възхити се Кригър. — При Соломон виновният се измъква, а невинният лежи в затвора шест години. — Психиатърът сниши гласа си, сякаш споделяше някаква тайна със слушателите. — А сега, приятели, направо няма да повярвате, Соломон веднъж съдил сърфист, че откраднал вълната на друг сърфист. Кой казва, че не се нуждаем от реформа в закононарушенията?

— Сърфистите смятат вълните за своя собственост — оправда се Стив. Но вече бяха пуснали музиката и тоноператорът сочеше с пръст Кригър от другата страна на кабината.