— Прощавай, че не се напиках в чорапите, но прекарах шест години в гнездо с гърмящи змии и нямам дори белег от ухапване.
— Може би при следващия си престой няма да имаш този късмет.
— Че защо да се връщам в затвора?
— Въпрос на време е да се почувстваш обиден от някого. Ще използваш тъпата си философия, за да оправдаеш действията си, и преди да успееш да кажеш: „Човек зад борда“, още един труп ще се носи по корем. Затова няма да те изпускам от очи, Кригър, искам да присъствам, когато ченгетата почукат на вратата ти.
Никой не почука, но тапицираната врата се отвори широко и две ченгета от Бреговата полиция на Маями влязоха в студиото. Странно, помисли си Стив. Но животът е такъв понякога. Сещаш се за жена, която не си виждал от три-четири години, и същия ден тя потропва на вратата ти и води за ръка момченце, което удивително прилича на теб. Не че някога му се беше случвало, но беше слушал такива истории.
Какво правеха бреговите ченгета тук? Да не би Кригър да беше прерязал гърлото на някой турист на опашката пред „Джоус Стоун Краб“?
— Вие ли сте Стивън Соломон? — попита по-възрастното ченге. Имаше сержантски нашивки и мустаци. Беше към четирийсетте и имаше уморен вид.
— Същият — отвърна Стив. — За какво става дума?
Смътно си даде сметка, че Кригър се навежда към микрофона, гласът му беше зловещ шепот:
— Извънреден репортаж. Последни новини. Вие сте на живо с доктор Бил…
— Арестуван сте, господин Соломон — уморено заяви сержантът.
— За какво? Какво съм направил, ругаене в ефир ли?
— Стив Соломон Мошеника е арестуван точно тук, в студио А — тържествуваше Кригър.
— Нападение и нанасяне на телесна повреда.
— Още не съм го ударил това копеле. — Стив кимна към Кригър.
— Не него. Господин Фрескин.
— Кой, по дяволите, пък е този?
По-младото ченге извади белезници.
— Моля поставете ръце зад гърба, сър.
„Дяволски любезен, точно както ги учат в полицейската академия“.
— Не познавам никакъв Фрескин.
— Ръцете зад гърба, сър — настоя младокът.
— Напрежението нараства — съобщи Кригър триумфиращо. — Слагат белезници на Соломон.
— По дяволите! Кой е тоя Фрескин? — Стив изпитваше смесено чувство на гняв и унижение.
— Щатски надзорник — отвърна сержантът. — Арнолд Фрескин. Нападнали сте го в адвокатската си кантора.
„О, оня ли!“
— Оня извратеняк ли? Бореше се свободен стил със секретарката ми.
Още докато го казваше, осъзна, че нарушава съвета, който даваше на всичките си клиенти.
„Никога не говори пред ченгетата. Само си копаеш по-дълбока дупка“.
— Имате право да мълчите — почна сержантът. — Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите адвокат…
— Знам. Знам.
— Водят го в участъка — весело възкликна Кригър. — Дали Стив Соломон освен че е мошеник, е и насилник? Останете с нас.
10
И убийците се нуждаят от приятели
Стив стоеше до мивката и търкаше мастилото от пръстите си. Беше регистриран, вкаран в системата, снеха му отпечатъци и го фотографираха и най-вече ченгетата и пазачите, които го познаваха от съда, го скъсаха от бъзици. Прекара два часа в арестантска килия. Стените й бяха покрити с жълто-кафяви графити. Поколения задържани използваха горчицата от сандвичите със салам, които им отпускаше държавата, за да оставят неграмотните си простотии за потомството. Макар че не бяха чак толкова впечатляващи, колкото скалните рисунки от палеолита, графитите бяха социологична извадка на утайката на обществото, както и обвинителен акт към образователната система.
Съдия Алвин Елайъс Шуорц освободи Стив без гаранция въз основа на това, че Негова чест играел на пинокъл7 с бащата на обвиняемия. Стив трябваше да се яви след седмица, за да му бъдат повдигнати обвинения за нападение, нанасяне на побой и възпрепятстване на щатски служител, т.е. господин Арнолд Джи Фрескин, по време на изпълнение на служебните му задължения. Според жалбата задълженията на Фрескин включвали „интервю на място с осъдения условно“, което, реши Стив, звучеше по-добре от „еротичен турнир по борба с разсъблечена секретарка“.
Стив взе едно душно такси, за да се прибере, шофьорът от Ямайка му обясни, че климатикът се бил повредил. Стив реши, че пичът просто прави икономия на газ. Панталонът и ризата му залепнаха за седалката, но пък жегата явно не притесняваше шофьора — той си имаше от онези облегалки с дървените топчета.
— Ама много тъпо звучеше по радиото днес. — Хърбърт Соломон седеше на масата в кухнята, пиеше кашерно вино и правеше дисекция на сина си. — Истински пуц8.