— Благодаря ти за подкрепата, татко. — Обидите му идваха вече малко в повече. Денят беше отвратен и още не беше свършил. След час щеше да се наложи да надене дежурната усмивка и да целуне по бузата Айрини Лорд. Кралицата. Майката на Виктория. Наистина адски студена и властна жена.
— Нали аз те извадих под гаранция.
— Сам гарантирах за себе си. Ти само се обади на съдията.
— Малко ли е?
— Можеше да слезеш до участъка и да ме вземеш с колата.
— Не и след залез-слънце, умнико.
— Защо? Да нямаш кокоша слепота?
— Шабат е, невернико!
— Какво, тази вечер храмът черпи, така ли?
— Няма да ти навреди, ако дойдеш. Да кажеш една-две молитви.
Това поне обясняваше облеклото на баща му. Двуреден син блейзър, раирана вратовръзка, къси гащи и маратонки. Откакто старецът беше станал ортодоксален евреин, започна да спазва забраната да не кара от залез-слънце в петък до залез-слънце в събота. Сега, с вид на склерозирал англичанин посред бял ден, беше готов да извърви пеша петте километра до синагогата.
— Днес е рожденият ден на Айрини — каза Стив. — Иначе щях да съм до теб на първия ред.
— Ха! Та ти дори не знаеш къде е синагогата.
— В Гранада, като пресечеш магистрала „Дикси“, от другата страна на игрището — „игрището“ значеше стадион „Марк Лайт“ в университета в Маями, където Стивън не успя да удари топката, но стана почти звезда като пинчрънър и крадец на начални удари. И където от време на време посещаваше лекции, представяше се отлично в часовете по драма и много зле в плувния басейн. Хърбърт искаше Стив да учи политология или да мине подготвителни курсове по право, нещо, което щеше да доведе до практикуване на закона. Но в съблекалните се носеха слухове, че най-готините мацки са в курсовете по драма. Това стигаше. Стив си поприпомни Шекспир и се запъти към театър „Ринг“, който за удобство се намираше до игрището за бейзбол.
Чак по-късно си даде сметка, че актьорските умения, които по една случайност беше овладял, ще са му от полза в съда. Като първокурсник игра циничния репортер Е. К. Хорнбек в „Да наследиш вятъра“, роля, в която влезе лесно. После беше Тийч в „Американски бизон“, роля, която му допадна най-вече с това, че трябваше да повтаря безброй пъти „да ти го начукам“. В последния курс игра по-големия брат Биф в „Смъртта на търговския пътник“. Спортист с обещаващо бъдеше. Животът на Биф се срива, когато разбира, че баща му е измамник.
„Татко ще се самоубие! Не разбра ли?“
И буквално по същото време, когато Стив изкрещяваше тази реплика, собственият му баща Хърбърт Соломон не Уили Ломан — беше призован да отговаря на обвиненията в съда. Сега Стив си даваше сметка, че сълзите му на сцената тогава са били истински.
Същата причина, поради която се записа да учи драма — готините мацки, — го накара да се присъедини и към студентския клуб на Обединението за граждански свободи. Преобладаващото мнение беше, че либералните мадами по-лесно пускат, отколкото, да кажем, републиканките от клуба на целомъдрените девици. Събранията в Обединението го накараха да съчувства на онеправданите. В края на краищата уроците по актьорско майсторство и либералната политика му дадоха солидна, макар и непредвидена подготовка за живота на адвокат на свободна практика в мистичния свят на Правото.
— Какви са ти плановете? — попита Хърбърт.
— За рождения ден на Айрини ли? Ще ходим при Джо да ядем раци.
— За Кригър!
— Мисля, татко. Твърди, че искал да си другаруваме.
— Какво ти казах аз? И убийците се нуждаят от приятели.
— Макар че прозвуча по-скоро като заплаха. Бъди ми приятел, иначе…
— Е, и какъв ти е планът? — настоя Хърбърт.
Стив не знаеше точно колко да каже. Родителските чувства на баща му се люшкаха между тотално пренебрежение и жлъчен сарказъм. И у него се пробуди някогашният страх. Подигравка или отхвърляне. Но не и одобрение.
— Трябва да отида до Кийс да намеря един свидетел.
— За какво?
Стив реши да му каже. Егото му беше издържало на всички цицини и рани, които му беше нанесъл баща му.
— Риболовът, за който ти разправях. Кригър и състудентът му Джим Бишиърс.
— Това го знам. Мислиш, че Кригър е бутнал момчето през борда и го е цапардосал с канджата.
— Само с това разполагам. Не мога да го хвана за убийството на Нанси Лем.
— Не можеш да съдиш някого два пъти за едно и също престъпление. Вече са го осъдили за убийство.
— Именно. Но Кригър никога не е бил обвиняван за убийството на Бишиърс. Трябва ми човек, който е бил там. Очевидец. Приятелката на Бишиърс си спомня много смътно. Но на яхтата е имало още един човек.