Боби махна на Стив, но продължи да говори на Мария, приличаше на учител дребосък.
— Битката при Гетисбърг станала по една голяма случайност. Лий и Мийд никога не се били уговаряли: „Хайде да се срещнем в това малко градче в Пенсилвания и да си устроим една голяма битка“. Просто Северът решил там да спре настъплението на Конфедерацията. Искам да кажа, че ако не го били направили, армията на Лий можела да завладее Филаделфия, дори и Вашингтон, и Южните щати да спечелят войната.
— Щеше да е отврат — отвърна Мария. — Здравейте, господин Соломон.
— Здравей, Мария! По какво учите, деца?
— По математика — отвърна Боби. Явно държеше да се направи на интересен пред гаджето.
— Американска история, господин Соломон. Боби я знае наизуст.
— Не е толкова сложно — каза Боби.
— За мен е. — Мария му се усмихна. Подканяща „я ела насам“ усмивка. Цитрусовият аромат се усещаше по-силно тук.
— Каква е тази миризма? — попита Стив.
— О, сигурно парфюмът ми, господин Соломон.
Парфюм!? Боби нямаше шанс.
— „Бушерон“ — обясни Мария. — На мама е.
„Първо взимат парфюмите на майките си. После и контрацептивите“.
Стив познаваше родителите на Мария от Комитета на доброволните патрули в квартала. Ева Муньос-Голдбърг, гордата дъщеря на върл противник на Кастро, често вършееше из квартала, раздаваше материали, които призоваваха за бомбардировки над Венецуела и убийство на Уго Чавес. Като дете всяка събота и неделя беше трамбовала из Евърглейдс с баща си и банда братовчеди, за да стреля с узи по картонени мишени на Фидел. После се прибираха всички накуп, за да си правят барбекю, да пият „Куба Либре“ и да гледат „Делфините“ по телевизията. Наскоро Стив беше видял Ева да кара черния си хамър из Коконът Гроув със стикер на Националната асоциация за защита на огнестрелното оръжие на задната броня.
Бащата на Мария, Мирон Голдбърг, беше специалист по болести на венците и имаше кабинет на Миракъл Майл в Корал Гейбълс. Върху приуса на Мирон се мъдреха стикери в подкрепа на Гринпийс и призиви за спасяването на морските крави. Най-опасното оръжие, което притежаваше, беше титанова сонда за почистване на зъбните канали. Семейство Муньос-Голдбърг бяха идеално доказателство за пълния с паеля казан за мултиетническо и разнокултурно претопяване в Южна Флорида.
Докато наблюдаваше блажено излегналите се в стаята деца, Стив реши, че трябва да прочете на племенника си една лекция за самоконтрола във възрастта на бушуващите хормони. И още една мисъл му хрумна. Напълно противоположна. Можеше ли тази малка лисица просто да използва Боби, за да си вземе изпитите? Колкото и да обожаваше племенника си, Стив трябваше да признае, че хлапето не беше сред кандидатите за моден каталог на „Абъркромби енд Фич“. Боби беше кльощав обичлив самотник с дебели лупи, който не се вписваше в нито едно клика.
— А каква е тази повратна точка? — попита Мария с пръст върху текста. — Може да се падне на теста.
— Повратната точка на Конфедерацията — започна Боби. — Петнайсет хиляди войници на Конфедерацията. Някои успели да стигнат до линията на съюзническите войски, но били накълцани на парчета. Никога не се прави фронтална атака нагоре по стръмното. Когато врагът държи върха, трябва да го заобиколиш. Да се направиш, че атакуваш по единия фланг. — Боби замахна с лявата ръка по въображаемия противник. — А всъщност да го удариш по другия. — И стовари мощно дясно кроше. — Когато врагът ти направи зиг, ти правиш заг.
— Колко си умен! — Мария го възнагради с още една сияйна усмивка, после се обърна към Стив. — Чухме ви по радиото днес, господин Соломон.
— Да — добави Боби. — Не предполагах, че един психар може да те подреди така.
— В затвора ли ще ходите? — попита Мария.
— Вуйчо Стив редовно ходи в затвора — заяви Боби с нотка гордост. — Съдиите го пращат да пренощува там, когато ги нервира.
— Всичко ще е наред — отвърна Стив. — Това, което направих, е незаконно само от техническа гледна точка.
Боби изсумтя.
— „Технически“ си смазал от бой някакъв лайнар.
— Внимавай какво говориш, момче.
— Ще оставиш ли психаря да те плюе още?
— Не. Имам план как да му затворя устата.
— Супер! И какво ще направиш?
Стив поклати глава. Какво можеше да отговори? „Ние с дядо ти се опитваме да хванем един убиец, но ти недей да се тревожиш“. Не. Нямаше да каже нищо на момчето.
— Строго секретно — отвърна Стив.
— Стига да не свършиш като оная жена в джакузито. Защото щом доктор Бил е убил нея…
Боби не довърши и се върна към урока по история.