Да води Кралицата и новото й завоевание Карл на вечеря — и да плати сметката — вероятно не беше на челно място в списъка с любими неща на Стив. Но въпреки това, мислеше си Виктория, защо изглеждаше толкова резервиран? Добре де, да те унижат по радиото и да те арестуват за побой може да изкара човек от релси. Но Стив беше свикнал на словесни битки и не влизаше за пръв път в затвора, така че какво всъщност го притесняваше?
Като се замислеше, Стив сякаш не беше във форма напоследък. Когато ходиха да оглеждат апартамента, се държа едва ли не враждебно към идеята да живеят заедно. Трябваше да видят още къщи с Джаки, но дали Стив наистина искаше да го прави? Типично в мъжки стил не говореше, така че на нея не й оставаше нищо друго, освен да попита.
— Какъв ти е планът? — каза тя, докато прекосяваха Фишър Айланд.
Въпросът явно го сепна.
— Не може да бъде. — С едната ръка на волана, той закачливо й размаха пръст. — Направо ми четеш мислите.
— Добре. Казвай тогава.
— Не съм сигурен, че мога.
— На кого ще кажеш, ако не на мен?
— Опасно е — отвърна той. — Не искам да се тревожиш.
Тя съвсем се обърка.
— Съвместното съжителство е опасно?
— Какво? Кой говори за съвместно съжителство?
— Ние. Или поне аз. Опитвам се да разбера какви са плановете ти. Къща или апартамент? Да се преместим заедно или да поизчакаме малко?
— О!
— А ти за какво говореше?
— За Кригър. Как ще го приклещя.
Типично за Стив. Или за мъжете изобщо, реши тя. Твоят човек си седи и си мисли нещо и ти решаваш, че се тревожи за връзката ви. Оказва се, че се чуди дали „Делфините“ могат да удържат атаката на „Джетовете“. А когато мъжете все пак проговорят, го правят така, сякаш четат новините по Си Ен Ен. Ураган в залива. Дау Джоунс се покачва с двайсет. 1–95 е затворена. Само фактите, госпожо.
Беше учила психология и лингвистика в Принстън и знаеше, че мъжете и жените общуват по различен начин. Звучеше като клише, но беше вярно. Жените говореха за чувства, това, което учените наричаха „съчувствено говорене“. Мъжете даваха информация, което се наричаше „новинарско говорене“. Когато изобщо говореха.
— И Боби, и баща ми ме питаха какви са плановете ми за Кригър — отвърна й Стив, — затова, когато ме попита какво планирам, реших, че…
— Няма нищо, Стив. Но може би е по-добре да не се разправяш с Кригър. Не се получи кой знае колко добре по радиото.
Женският й начин на общуване. Можеше да каже: „Сам се набута между шамарите днес, съдружнико“. Но пред гадже е най-добре да увиеш критиката в памук, а не да я размахваш като бодлива тел.
— Тъкмо се разгрявах, когато дойдоха ченгетата.
— Май му харесва да те тормози. И ако е толкова опасен, колкото казваш…
— Абсолютно. Затова планът ми ще подейства.
Стив отби от магистралата и подкара по Алтън Роуд.
След три минути щяха да са в ресторанта на Джо. Дълга опашка от туристи щеше да се вие покрай бара и градината. Но между приказките с метрдотела Денис и капитан Боунс Стив щеше да успее да настани компанията в рамките на деветнайсет секунди.
— Почти ме е страх да попитам — каза Виктория.
— Кригър е убил двама души, нали?
— Ти знаеш за двама.
— Така е. Всеки е представлявал заплаха. Джим Бишиърс е щял да раздуха нещата за фалшивото изследване. Нанси Лем е щяла да подаде оплакване за нарушаване на лекарската етика. Да предположим, че още някой отправи заплаха за него?
— Каква заплаха?
И Стив й разказа как Хърбърт щял да се опита да открие капитана, който бил видял как Кригър разбива главата на Бишиърс с канджата.
Докато й разясняваше подробностите, тя започна да анализира плана според собствената си логика. Накрая каза:
— Дори и да откриеш капитана, дори и той да каже: „Да, мисля, че Кригър бутна момчето през борда и после нарочно го удари“, всеки адвокат ще го направи на парчета. „Защо чакахте толкова години, за да кажете истината? Защо другата свидетелка, приятелката, не потвърждава версията ви?“ Дори и да го обвинят, шансовете да го осъдят са…
— Почти нулеви.
— Точно така. Тогава защо ще го правиш?
— Ще ти кажа, но си поеми дълбоко въздух и помисли, преди да ми се накараш.
— Значи е нещо незаконно.
— Казах на татко да раздава визитката ми навсякъде, където ходи — от Кий Ларго до Кий Уест. Да казва на всеки пияница, рибар или моряк, че Стивън Соломон, важна клечка от Маями Бийч, дава награда за намирането на Оскар Делафуенте, изчезнал капитан на рибарска яхта. После ще пусна обява в „Кий Уест Ситизън“ и ще поместя съобщения в интернет със същото съдържание.