— Въпреки това ми е неприятно да го правиш — отвърна тя. — Ще ми обещаеш ли поне, че ще си предпазлив?
— Да. Ще ти обещая и всичко останало, което поискаш.
— Добре тогава. — Тя го дари с нежна усмивка точно когато пиколото отвори вратата. — Обещай да се държиш мило с майка ми тази вечер.
13
Кралицата и Пиратът
— Чудесно изглеждаш, Айрини — каза Стив възможно най-вежливо.
— Благодаря, Стивън — отвърна Айрини Лорд с усмивка, чуплива като ледена висулка.
— А роклята! — Стив подсвирна. — Направо нямам думи!
— Ти да нямаш думи?
— Защо да не поръчаме? — намеси се Виктория. Стив беше на третата текила и нямаше желание да го гледа как лее цинични рими, един от дразнещите му навици, когато си пийнеше.
— Ярка, Айрини — реши Стив след миг колебание. — Роклята ти е много ярка.
Беше дълга до глезените, цялата от тюркоазен шифон и коприна. Малко прекалено официална за ресторанта на Джо според Виктория.
— Мислех, че ще ходим в клуба — отвърна Айрини с разочарован тон. — Затова съм с нея.
— И не се смея — добави веднага Стив и пресуши чашата си с „Чианко Бланко“.
— От твоя гардероб човек никога не би предположил, че обръщаш такова внимание на модата — отвърна Айрини. Усмивката й беше като вечно замръзнала на устните.
Виктория направи повторен опит.
— Господин Дрейк, готов ли сте да поръчате?
— Наричай ме Карл — отвърна достопочтеният мъж. Шумно рекламираният нов любовник. Четирийсет и пет, най-много, с лъскава тъмна коса, леко посребрена по слепоочията. Лицето малко прекалено загоряло, усмивката е прекалено широка. Носеше син блейзър със златни копчета, синя раирана риза и раирана вратовръзка. Имаше добре поддържани мустаци — една идея по-тъмни от косата. Виктория реши, че може да са боядисани, и се опита да не ги зяпа. Говореше с лек британски акцент, както правеха понякога американците, живели известно време в Обединеното кралство. Като цяло създаваше впечатление на преуспял инвестиционен банкер и джентълмен, изключително подходящ за антураж в операта или кънтри клуба.
— Мога ли да вдигна тост? — попита Дрейк.
— Разбира се, Карл — отвърна Айрини. — Вероятно след още едно-две питиета няма да чувам цялата врява тук. — Махна към изгладнелите орди.
— Разпусни малко, Айрини. В „Джо“ сме. Център на кулинарна вселена — скочи Стив в защита на любимия си ресторант.
— Рибен ресторант — намръщи се тя. — Пълен с потни туристи. — Отново махна пренебрежително към една маса за десетима. Почернели лица, хавайски ризи още с гънките от куфарите. — Какво има там, събрание на ортодонтите ли?
— Това етническа забележка ли е, Айрини? — изстреля в отговор Стив.
— Моля?
— Ортодонти синоним на евреи ли е? Така ли е, Айрини? Масата с израилтяни обижда ли те?
— О, за Бога!
Не пак с това, помисли си Виктория. За непрактикуващ евреин Стив можеше да стане изключително докачлив на тема подмятания на етническа основа, истински или въображаеми.
Кралицата сведе поглед към Стив.
— Нямам представа дали тези шумни мъже с омазани със сос лица са евреи. Не знаех, че повечето ортодонти са евреи. — Дари го с пресилена зъбата усмивка. — Никога не съм имала нужда от услугите на ортодонт, благодаря ти много.
Истина беше, помисли си Виктория. Но по-късно беше кипяла изумително скъпа периодонтна работа и съвършената усмивка на майка й сега проблясваше с два реда искрящо бели облечени зъби.
— Тост? — опита отново Дрейк. Вдигна джина с тоник и принуди и останалите да се присъединят към него. — За прекрасната Айрини, искрящ диамант в света на стъкълцата, комета в галактика от угаснали астероиди, жена с маниери и финес…
— И аз ходя на фитнес — прекъсна го Стив.
— Моля? Не ви разбрах.
— Каза, че Айрини имала фитнес.
— Финес. Казах, че е жена с маниери и финес.
— Стивън, вече ми се иска да не те бяха пускали толкова бързо от затвора.
— Затвора? — повтори Дрейк. Имаше сащисания вид на човек, който най-неочаквано се е събудил насред клетката с маймуните в зоопарка.
— Стивън прекарва повече време зад решетките, отколкото клиентите му. Нали, скъпи?
— Това е комплимент за един адвокат — отвърна Стив. — Благодаря ти, Айрини.
Дрейк хвърли един бърз поглед около масата.
— Може би трябва да довърша тоста си…
Като въртеше диамантената си обица между палеца и показалеца, Айрини кокетно врътна глава.
— Да, Карл, довърши го. Обичам мъжете, които умеят да си служат с думите. Което ми напомни нещо. Стивън, чух те по радиото днес. Наистина чудно, че адвокат с твоя опит може толкова да се смути.