Три чифта очи се бяха забили в Стив, който облизваше последните трохи от ронливия блат от вилицата си.
— Вероятно лошо се изразих.
— Това не е извинение, Стивън — настоя Айрини.
Той се усмихна криво и Виктория се стегна, Стив се канеше отново да се изрази лошо.
— Значи, ако не е голяма измама — отвърна той, — в Англия трябва да има обществени архиви, които да подкрепят историята ти.
Дрейк поклати глава, разбъркваше кафето си.
— Тръстът е частен и работата е доста поверителна. Виждаш ли, не съществува законово основание тръстът да разпредели парите между наследниците. Могат много лесно да ги прехвърлят на правителството или да ги дадат за благотворителност. И за да не изскочат разни измамнически искове изневиделица, изобщо няма да се обявява публично. Всичко ще стане без много шум.
— Ако бях на твое място, Айрини — посъветва я Стив, — няма да бързам да харча тези пари.
— О, недей винаги да разваляш всичко — отсече Кралицата.
Чакаха сметката, когато се чу глас:
— Каква изненада! Здравей, Соломон!
Нямаше нужда да се обръща. Веднага позна звучния тембър. Какво, по дяволите, търсеше сега пък тук?
Доктор Бил Кригър се приближи до масата. Беше облечен в тъмен шит по поръчка костюм и жълта риза, отворена на врата. Носна кърпа с цвета на ризата беше цъфнала като нарцис в джобчето му. На половин крачка зад него стоеше млада жена с опънат розов потник на дупки, изрязани така, че да разкриват контурите на бюста й. Свършваше на цяла педя от впитите й панталони и разкриваше страхотен плосък като дъска корем. Червеникаворуса коса, вълниста, стигаща до раменете. Не можеше да е на повече от двайсет.
— Соломон, това е племенницата ми Аманда.
Племенница?
Стив се сдържа да не се разсмее. Да бе, това момиче беше племенница на Кригър. А Айрини беше наследница на сър Франсис Дрейк. Стив пък бе пряк потомък на цар Соломон.
Размениха се поздрави и Кригър отправи ослепителната си усмивка към Виктория.
— Вие сигурно сте очарователната госпожица Лорд? — Премести погледа си към Кралицата. — А вие сте сестра й?
Айрини грейна.
— Всички все това казват.
— Къде? — попита Стив. — В клуба на слепите ли?
Още запознанства, ръкостискания. Кралицата каза, че слушала доктор Бил всеки ден и била съгласна с него, особено за Стив. Младата жена — племенницата Аманда — стоеше срамежливо настрани и очите й се стрелкаха из ресторанта.
Отегчена най-вероятно. Или стеснителна. Стив не можеше да каже кое от двете. Коя беше тя все пак?
— Опа! Това е моят — каза Стив и бръкна в джоба на сакото си за мобилния.
— Колко грубо — възмути се Айрини.
— Нищо не чух — каза Виктория.
— На вибрации е. — Стив отвори капака на телефона и натисна копчето. — Здрасти, Боби. Не, Мария не може да спи у нас. Защо ли? Защото майка й има автомат!
Видя, че Виктория го гледа втренчено. Имаше ли нотка на съмнение в зелените й очи? Боже, не й минаваха никакви номера.
— До скоро, хлапе! — Стив затвори телефона.
Боби не се беше обадил. Никой не беше звънял. Но Стив беше направил три снимки на Аманда, от страхотната й коса до покрития с плочки корем.
Законите на Соломон
5. Когато една жена е тиха и мълчалива, а не агресивна и свадлива, внимавай. Най-вероятно си представя банята без боксерките ти, метнати на душа.
14
Кривата пътека
Беше минала седмица след мазалото на рождения ден. Студен фронт се спускаше от Канада. Портокаловите горички на север бяха увити, за да не измръзнат. Телевизионните репортери носеха цветните си якета и предупреждаваха хората да приберат кучетата, котките и папагалите си. Още по-голям студ беше свил кантората на Соломон и Лорд.
Докато караше към офиса, Стив връщаше назад събитията от изминалата седмица. Голямото застудяване беше почнало на път към вкъщи след вечерята с Кралицата. Бяха минали покрай пристанището; яхтите бяха строени в права редица като флотата в Пърл Харбър. И изневиделица подмолна атака:
— Държа се направо отвратително с майка ми — каза Виктория.
— Не и след като разбрах, че ще забогатее.
— Обеща да бъдеш мил. После направи всичко възможно да се държиш ужасно.
„Ужасно“ беше думата за деня, реши Стив. Дума, несъмнено предадена от Кралицата на Принцесата подобно на наследствена огърлица.
— А с Карл Дрейк се държа чудовищна — продължи тя.
— „Чудовищно“ е малко пресилено, Вик.
— Добре. Невъзпитано и грубо.