— „Щатът Флорида срещу Стивън Соломон“! — изпя секретарят.
— Обвинението готово ли е да започне? — попита съдия Шуорц.
— Винаги готово, ваша чест.
Гласът дойде от дъното на залата. Един строен афроамериканец с двуреден раиран костюм се запъти с бодра крачка към банката на съдията. Копчетата му за ръкавели — миниатюрни сребърни белезници — потракваха, докато вървеше. Беше около четирийсет и пет годишен, но все още изглеждаше като боксьор средна категория — беше се бил в нея в клуб „Златните ръкавици“ като подрастващ келеш в Либърти Сити15.
Какво ставаше, по дяволите? Пинчър се появяваше на дела, които можеха да му осигурят телевизионно време ли?
Объркан, Стив му прошепна:
— Шугър Рей, какво става?
— Специално дело, което времето няма да заличи.
— И какво му е толкова специалното? — изсъска Стив на прокурора. — Разваляш ли договорката?
— Спокойно, Соломон. — Пинчър се обърна към съдията с усмивката си на политик. — Ваша чест, постигнахме споразумение, без крути мерки.
— Договорихте се пак?
— Ей сега ще кажа как.
— Стига с този проклет бибоп, карай по същество.
Пинчър любезно се поклони пред съдията, сякаш току-що му бяха направили комплимент за кройката на костюма.
— Ваша чест, прокуратурата е готова да оттегли углавните обвинения, а господин Соломон няма да оспорва опит за нападение, като присъдата ще остане висяща до приключването на терапията за овладяване на гнева.
Стив въздъхна. Точно така се беше уговорил с един от заместниците на Пинчър. Но защо шефът беше дошъл лично? Какво му беше толкова специалното на това дело?
— Господин Соломон? — Съдията като че ли го забеляза чак сега. — Не сте ли вие адвокатът, който хвърлям в дранголника от време не време?
— Това също няма да го оспорвам, ваша чест.
— Добре тогава. Да натъпчем плънката в пуйката.
Съдията подкара по протокола. Разбирал ли Стив обвиненията, отправени срещу него? Знаел ли, че имал правото на процес? Доброволно и по собствена воля ли се отказвал от него?
Стив отговори правилно на всички въпроси за по-малко от три минути, съдията зачеркна кутийките във формуляра и подписа заповедта, която Пинчър му подаде. Съдия Шуорц се наведе над документа, като показа на съдебната зала голото си теме, докато четеше:
— Съдът смята, че обвиняемият е напълно вменяем и разбира последствията от отказа от процес, който се приема безусловно. Присъдата ще остане висяща до приключване на терапията за овладяване на гнева под ръководството на Уилям Кригър, доктор на медицинските науки, дипломиран психиатър.
„Какво?“
— Доктор Кригър ще подаде писмено заключенията си в съда след края на гореупоменатата терапия.
„Но това е лудост! Трябва да има някаква грешка“.
— Тогава обвиненията или ще бъдат снети и заличени от протокола, или в случай на незадоволително протичане на гореупомената терапия, обвиняемият ще бъде осъден с оглед на призната вина.
— Чакайте, ваша чест! — извика Стив с все сила, така че старият лешояд да го чуе. — Кригър е осъден престъпник.
— Вече не — възрази Пинчър. — Правата му са възстановени. Доктор Кригър получи препоръки от изправителния отдел за работата си с буйстващи престъпници и лекарската комисия възстанови правата му. Той е пример за реабилитация.
— Той е пример за откачалка — отвърна Стив.
— Чухте какво отсъдих — изсъска съдията. — Престанете да ми се гърчите и вървете да си овладявате гнева.
И удари с чукчето.
— Секретар, следващото дело!
— Няма начин, мамка му! — извика Стив.
— Какво каза? — попита съдията.
— Този път никак не е забавно, ваша чест.
— Не трябва да е забавно. Вие сте престъпник, нали?
— Не, сър. Аз съм адвокат.
— Все същото. Обвинен си, че си нападнал някой си… — съдията наплюнчи показалеца и прелисти папката — Арнолд Фрескин, служител на щата Флорида. — Съдия Шуорц използва краката си, за да отблъсне стола от банката и да се приближи към пръта със знамето на няколко крачки от него. Сграбчи крайчето на щатския флаг и го опъна.
— Какво виждате, господин Соломон?
— Щатския герб, ваша чест. Индианка разпръсва цветя по земята.
— Точно така. В днешно време индианките пръскат чипове в казината. — Съдията пусна флага и се върна до банката. — Мисълта ми, господин Соломон, е, че сте накърнили честта на славния щат Флорида и господин Пинчър великодушно е решил да ви пожали.
— Да, сър, но…
— Никакво „но“. Току-що приключих с това смахнато дело.
— Натопили са ме, ваша чест. Господин Пинчър и доктор Кригър.
— Говорите врели-некипели, господин Соломон. Следващото дело, и Господ ми е свидетел, минавам на него.