Секретарят се провикна:
— „Маями Бийч срещу «Венгартен Деликатесен». Нарушаване на закона за кашерната храна“.
Пинчър сграбчи Стив за лакътя и прошепна:
— Дай по-кротко. Щото Бил яко ти го е забил.
— Ти ме продаде, Шугър Рей. — Стив се извърна към съдията. — Ваша чест, искам да оттегля признанието си.
— Още ли сте тук? — изкрещя съдия Шуорц. — Ще ви искам наем, адвокате.
Кригър бе минал през летящите вратички и застана до Стив.
— Ваша чест, непокорството на господин Соломон е обичайна проява за неговия тип поведение. Сигурен съм, че терапията ще му се отрази добре.
— Мъдурите на плъх не давам за това — отвърна съдията. — Къде е касапинът, дето е продавал трейф вместо кашер?
— Съдия, искам да дам ход на делото — настоя Стив. — Оттеглям самопризнанията си. Искам процес.
— Искането се отхвърля. Време е да разчистя календара си, господин Соломон, и то не този със зайчетата на „Плейбой“.
— Ваша чест, имам абсолютното право да…
Трае! Съдията удари чукчето с все сила и Стив усети как зъбите му изтракаха.
— Аз карам колата, господин Соломон, а вие сте една размазана конска муха на предното ми стъкло.
Стив нямаше намерение да се предава или да отстъпва.
— Съдия, преди време представлявах Кригър в процес срещу него. Щатският прокурор Пинчър представляваше обвинението. Двамата са в комбина. Ако Кригър не ме оневини, ще ме пратите в затвора. Не разбирате ли, съдия? Това е заговор.
Съдия Шуорц обърна изтерзано поглед към Кригър и за миг на Стив му се стори, че може би го е впечатлил.
— Да чуем какво ще каже главният психиатър — отвърна съдията. — Докторе, какво мислите за тези обвинения?
— Няма страшно, ваша чест — отвърна Кригър с успокояващия си баритон. — Докато работя върху гнева на господин Соломон, ще проверя и тази параноя.
Законите на Соломон
6. Изобретателният адвокат смята разпореждането на съдията за най-обикновена препоръка.
17
Недовършено родителско дело
— Какво направи, че ядоса толкова съдията? — попита Виктория.
— Нищо — отвърна Стив. — Нада. Бупкис.
— Трябва все да си направил нещо.
— Защо? — Стив се беше прибрал с надеждата да срещне утеха и подкрепа. Вместо това го подлагаха на кръстосан разпит в собствената му кухня. — Защо автоматично решаваш, че вината е моя?
— Защото имаш навика да побъркваш хората.
— Съдия Шуорц си е бил луд десетилетия наред, преди да го срещна. Можеш ли да повярваш, че трябва да ходя на сеанси при този психопат Кригър?
— Социопат — поправи го Боби. — С нарцистични наклонности и фантазии за могъщество. — Хлапето четеше психологични текстове и преглеждаше какви ли не медицински уебстраници. Поне така отговори на въпроса защо е добавил в „Букмарк“ nymphomaniacs.com. Сега, за пред възрастните, се правеше на всезнайко изпод козирката на бейзболната си шапка с надпис „Соломон и Лорд“. Стивън беше сформирал отбор в бейзболната лига на адвокатите, но тъй като беше закъсал здраво за играчи, набираше попълнения сред клиентите си. Джебчиите се оказваха отлични бейзрънъри; пешеходците, забърсани от някое такси, малко трудно се размърдваха, за да хванат топката.
Навън палмовите листа се удряха в мазилката на къщата. Вътре Стив се защитаваше от упреците, които Виктория сипеше върху него.
— Нищо лошо не съм направил — настоя Стив. — Кригър ме натопи и Пинчър е замесен.
— Защо? Какво ще спечели Пинчър?
— По-скоро може да загуби. Кригър го е заплашил, че ще направи всичко публично достояние и ще разкаже как многоуважаваният щатски прокурор е използвал опорочени доказателства, за да го осъди.
— Пинчър ли ти го каза?
— Сам се досетих. Пинчър ще се кандидатира за повторен мандат догодина. Кого би предпочел да ядоса? Адвокат или водещ на радиошоу?
— Защо толкова му се впрягаш? — Хърбърт Соломон влезе в кухнята с чаша в ръка. Ледчетата потракваха. — Изкарай терапията и обвиненията ще отпаднат.
— Не е толкова лесно, татко. Да ходя на терапия при Кригър е все едно да държа крадец в спалнята си.
Хърбърт беше напълнил чашата си с толкова много бърбън, че трябваше да сръбне от нея, за да не се разлее.
— Ами не си чеши устата със семейни тайни. Трай си, и толкова.
— Тогава ще пише в заключението си до съда, че крия налудничавите си импулси.
— Щом съдията ти е наредил да ходиш при Кригър — каза Виктория, — нямаш друг избор.
— Това е разликата между теб и мен, Вик — отвърна Стив. — Аз смятам нарежданията на съдията за препоръки.