— О, за Бога! Не сменяй темата. Дай една разумна причина защо да не ида до къщата на Мирон Голдбърг и да не го извикам навън.
— Защото е незряло, незаконно и саморазрушително — отвърна Виктория. — Три причини.
Това явно го накара да млъкне. Но само за малко.
— Добре. Разбрах. Първо ще се погрижа за собствените си проблеми. Ще ида при Кригър. Ще си излекувам главата и ще сваля обвиненията. После ще ида да се видя с Мирон Голдбърг и ще го накарам учтиво, но твърдо да се извини на Боби.
— И ако не го направи? Тогава какво?
— Ще го ритам по дебелия гъз от тях до Сопчопи — отвърна Стив.
Законите на Соломон
7. Когато се натъкнеш на гола жена, дръж се така, сякаш не ти се случва за пръв път.
18
Голо шоу
Хелоуийн беше минал и заминал, Денят на благодарността се задаваше зад ъгъла, но въздухът беше натежал като гъба за миене на чинии от жега и топлина. Палмовите листа висяха безжизнено, нямаше и полъх от океана. Стив караше по криволичещите улички на Корал Гейбълс, облечен в зелени шорти на „Ураганите“ и тениска с надпис: „Надарен съм като Айнщайн и съм умен като кон“. По радио „Маргаритавил“ Джими Бъфет пееше „Отбих се да видя гущера“.
Паркира до куп сухи клони и трева в задънения край на Алхамбра, до игрището за голф Билтмор. Надолу, по средата на улицата, се намираше домът и кабинетът на доктор Уилям Кригър.
Слезе от колата и тръгна натам пеша. Чуваше как мощна косачка бръмчи зад една от къщите, можеше да подуши мириса на прясно окосена трева. Зад ъгъла, на Тревино, се носеха звуци от рязане и сеч — от градската служба по озеленяване режеха израстъците на съседните фикуси.
Не знаеше защо паркира толкова далече. Пред къщата на Кригър си имаше алея, до тротоара също имаше място. Може би от неудобство, че отива на психиатър. Или пък действаше по-скоро като взломаджия, който крие колата, с която ще се измъкне? Нямаше значение. Разходката в квартала със средиземноморски къщи с покрити с керемиди покриви му даваше възможност да състави план. Трябваше ли да повдигне въпроса с капитана? Можеше да пробва да блъфира, да каже една голяма опашата лъжа.
— Знаеш ли какво, Кригър. Открих човека, дето е карал яхтата, когато си затрил приятеля си Бишиърс. Оскар Делафуенте. Има доста интересни неща за разказване.
Не. Прекалено явно. Нека Кригър да повдигне въпроса. Вече трябваше да е разбрал, че Стив търси капитана. Хърбърт беше оставил визитката на Стив във всяка кръчма и ремонтна база в Кийс, като без съмнение се беше мотал повече из кръчмите. Стив беше пуснал обяви по вестниците и интернет с обещанието за награда за човека, който открие Делафуенте. Никой не се беше обадил.
Кригър живееше в измазана къща, строена през двайсетте години на миналия век. Боята беше свалена с пясъкоструйка и къщата имаше посърнал вид на мъртвец. Кабинетът на Кригър беше отзад. Стив тръгна по пътеката от розови камъни между храсталака от хибискус и се озова в двор, заобиколен от фикуси. Водопадче шуртеше между обрасли с корали камъни и се изливаше в правоъгълен плувен басейн.
Стив беше идвал тук. Адвокатът винаги ходи на местопрестъплението. В другия край на басейна се намираше джакузито, където се беше удавила Нанси Лем.
Нищо не се беше променило за седем години, освен че тогава, доколкото можеше да си спомни, нямаше гола жена. Днес обаче върху червената дървена скара о дебели цветни възглавници се излежаваше много гъвкава млада жена само по слънчеви очила. Тялото й лъщеше и във въздуха се носеше аромат на кокосово масло.
— Здрасти! — подвикна весело той.
Тя сънливо извърна глава към него.
— Не ме позна, нали?
— Разбира се, че те познах. — В интерес на истината, изобщо не беше погледнал към лицето й. — Аманда, нали? Племенницата. Но не ти знам фамилията.
— Важно ли е?
— Просто се чудех откъде доктор Бил ти е чичо?
Тя се обърна на една страна.
— Това е почетна титла. Бил е невероятен, нали?
В този миг Стив си даде сметка за неочакваните обрати в живота. Един слънчев ден, както си вървиш по брега, някоя птичка те нацвъква по главата. Или ако наистина си карък, цунами те повлича право в морето. Друг ден пък отиваш да видиш убиец, който те мрази, и — пуф! — на пътя ти се изпречва гола жена. Жена, която може да промени хода на няколко живота. Да въздаде справедливост там, където справедливостта се е провалила. Ето я и нея, пазителката на моста, в гръцката митология.
„Малко прекалено случайно е.“ Добре де, задраскваме „малко“.
Кригър като че ли винаги беше една крачка пред него. Щом като Стив имаше планове за Аманда, значи и Кригър беше намислил нещо. Стив обаче не знаеше какво точно.