— Искаш ли да поплуваме? — попита Аманда.
Въпросът го завари неподготвен.
— Чичо Бил още е с пациент — продължи тя. — Имаме време.
И кимна към кабинета на Кригър, целият в стъкло, гледаше към двора. Дървените щори бяха спуснати. Нищо чудно някой да ги наблюдаваше отвътре.
— Нямам бански.
— Аз също.
— Виждам.
„Тъпо. «Виждам». Разбира се, че го виждаш, кретен такъв!“
— Денят обаче е чуден за плуване — добави той. — Горещ.
— Обожавам горещите дни — измърка Аманда.
— Виждам.
„Пак? «Виждам». Дръж се естествено. Дръж се все едно си виждал не една и две голи жени“.
Тя протегна ръце над главата си, прозина се и изпъна пръстите на краката си. Движението беше котешки грациозно. Имаше малки гърди, кръгли и бронзови, зърната бяха с цвят на мед. Беше слаба, но гъвкава, с добре оформени прасци, видя го, когато опъна крака. Изваян корем. По на юг малка триъгълна ивица косми между две малки татуировки, но не можеше да ги различи отдалече.
— Стрела и сърце — каза тя.
— Какво?
— Татуировките, които зяпаш.
— А! Не ги зяпам. Искам да кажа, да де.
„В ретроспекция «виждам» звучеше къде-къде по-интелигентно“.
— Искам да кажа, че гледах ивицата… ивицата ти за приземяване. Нали така й викате? Приятелката ми ме попита дали и тя да си направи. Е, да де, технически погледнато, не е лошо. Но пък не е като да си купиш чанта, нали така?
Даваше се сметка, че дрънка глупости. Какво в голата жена кара мъжа да загуби ума и дума?
„Голотата, идиот такъв! Точно така. Виждам“.
Какво стана с плановете му? Искаше да разбере всичко за Аманда. Откога познава Кригър? Дали някога й е споменавал за Нанси Лем или Джим Бишиърс? Но пред гола жена логичните въпроси се изпаряваха по-бързо от кокосово масло.
— Ти си бил адвокат на чичо Бил, нали? — попита Аманда.
— Да.
„Чакай малко. Аз трябва да задавам въпросите“.
— Прекарал си го.
— Той ли ти го каза?
— Чичо Бил ми казва всичко.
— Така и предположих. Може да се видим и да си разменяме истории.
— На чичо Бил няма да му хареса.
— Не става дума за среща, просто искам да си поговорим.
Аманда го дари със снизходителна усмивка и веждите й леко се повдигнаха над слънчевите очила.
— Точно това няма да му хареса. Да обсъждаме лични подробности. Не би имал нищо против, ако правя секс с теб. Стига да искам.
„Ох!“
— Но още не съм решила — добави тя. Спусна крака от шезлонга и се запъти към него. Походката й не беше съблазнителна. По-скоро пружинираща и атлетична, като на водачка на мажоретките, малките й гърди дори не се полюшваха. Тя се приближи до Стив, сякаш го предизвикваше и искаше да види дали ще се отмести от пътя й. Той прие предизвикателството и тя спря на десет сантиметра от него. Свали слънчевите си очила. Очите й бяха зеленикаво-жълти.
— Не знам дали ще си толкова добър с мен, колкото чичо Бил. Той винаги ме поставя на първо място. Моите удоволствия. Моите желания. Именно затова се сдоби с почетната титла.
— Наистина добър чичо — позволи си да вметне Стив.
— Чичо Бил ме обича. И то от много дълго време.
Пристъпи към него, изправи се на пръсти и леко го целуна по устните. Той ней отвърна, но не се и отдръпна.
— Но едно момиче може да има и двама чичовци — прошепна тя.
Мина покрай него — едната й гърда бръсна ръката му, — даде му възможност да я огледа още веднъж за последно отзад. И заподскача към къщата, задникът й беше вирнат и твърд. И точно над цепката на бузите имаше още една татуировка: шанжанирана медуза — красива и смъртоносна, пипалата й се спускаха надолу по двете бузи.
19
Психоопаковка
След десет минути Стив седеше в кафяв кожен стол в домашния кабинет на доктор Уилям Кригър. Подът беше от чам, стените бяха боядисани в сивкавозелен цвят, който Стив не понасяше. Веднъж беше чел, че психиатрите използвали земни цветове, за да успокояват буйните си пациенти. Но нямаше бежови стени, нито драцена в ъгъла, нито гъргорещ аквариум с риби-папагал и риби-скорпион, които да се стрелкат из коралови пещери.
Единствените лични предмети бяха няколко снимки в рамки върху ниския скрин. Кригър на моторница, спортна яхта с огромна кърма в петнайсетметровия клас. Доколкото Стив можеше да види, във водата не плуваха трупове. Имаше и няколко зърнисти фотографии, свалени от видео лента: Кригър по Си Ен Ен: разсъждава защо съпрузите убиват жените си или майки — децата си, или пък клиентите — адвокатите си.
— Видя ли Аманда на влизане? — Кригър не бе станал от стола си.