— Целунал си гола жена! — Гласът й беше придобил обвинителния тон на произнасящ присъдата съдия: „Удушил си безпомощно котенце“.
— Това ли те впечатли? — Стив не можеше да повярва. Току-що бе започнал да разправя на Виктория за визитата си при Кригър, но тя се беше запънала на бронзовокожата гола жена в задния двор. — Важното е, че Кригър почти си призна, че е убил Делафуенте. Това прави три!
— Красива ли е?
— Колко трябват, за да станеш сериен убиец? — зачуди се Стив.
— Обзалагам се, че има хубаво тяло. Вечерта в ресторанта ми се стори много секси.
— Повече от две убийства, със сигурност. Но дали три стигат?
— По начина, по който те гледаше, разбрах, че нещо става.
— Знаеш ли какво значи това, Вик?
— Изневеряваш ми.
— Какво?! За какво говориш?
— Целунал си гола жена.
— Всъщност — отвърна Стив, ужасно му се искаше в идеалния хладилник да има бира, — тя ме целуна.
— Но ти не си я отблъснал.
— Какво трябваше да направя? Да я смажа от бой ли?
— Не. Аз ще го направя.
— Заяви, че Кригър й казвал всичко. Прекарах я.
— Обзалагам се.
Стив продължаваше да отваря и затваря хладилника, само и само да има какво да прави с ръцете си. Таванът беше безкрайно високо, поне на четири метра, имаше черни гранитни плотове и огромен барплот от тиково дърво в средата, с размера на едномачтов кораб. Къщата имаше и етикетче с цена със седем цифри. Стив знаеше, че не могат да си я позволят. Но Виктория настоя да я видят, така че ето ги тук. Знаеше, че жените често оглеждат стоки, които нямат намерение да купуват. Нямаше представа защо го правят, но миналата седмица Виктория го беше завлякла до Бал Харбър, където той седя търпеливо, докато тя пробваше най-различни екзотични тоалети на италиански дизайнери. Всяка феерична рокля имаше етикет с цена по-висока от цената на плосък телевизор и разбира се, Виктория не си купи нищо. Мъжете никога не биха направили подобно нещо, макар че си спомняше как веднъж беше направил една пробна обиколка с ферари, просто заради тръпката.
— Както и да е, беше съвсем делово — отвърна той и затвори хладилника. Надяваше се и темата за голата Аманда също.
Виктория за миг го погледна втренчено, със сбърчени вежди. Стив беше виждал този поглед много пъти, но обикновено когато се приближеше към някой враждебен свидетел в съда.
— Сериозно те питам — каза тя. — Възбуди ли се?
„Боже, няма да ме остави!“
— Не. Стана прекалено бързо.
— Значи ако беше имало време за втора целувка, щеше да се възбудиш? Вярно ли е?
— Господи, защо ми трябваше да се влюбвам в адвокатка? Напълно откровен съм и ти казвам всичко, а ти се държиш все едно си пред Върховния съд?
— Сигурно си флиртувал с нея.
— Просто си стоях, неустоим както винаги, но ти не разбираш главното, Вик. Това ми дава голям шанс да се опитам да я обърна.
— Изборът ти на думи е абсолютно фройдистки.
— Може би иска да скъса с него. Ако й помогна да го направи, може да ми помогне да го сгащя.
— Значи ти и неустоимото ти аз ще трябва да прекарате известно време с нея, така ли?
— Аманда спи с Кригър. Няма по-подходящ човек, с когото да се сближа, ако искам да го спипам.
— Първият ти план по ми харесваше. Дето искаше да накараш Кригър да те убие.
— Да се опита да ме убие. — Стив провери вградената микровълнова. Имаше повече копчета и от командното табло на самолет. — Стига, Вик. Ще трябва да ми помогнеш с Аманда.
— Колко ръце трябват, за да намажеш една жена с плажно масло?
— Може да ми даваш съвети как да я накарам да се отвори.
— Да се отвори? Хм — отвърна Виктория толкова безгрижно, че на Стив му се стори, че още малко и ще полети. — Вече си я накарал да се съблече.
— Здравейте, влюбени! — Джаки Тътъл влетя в кухнята от патиото, въоръжена с блекбъри19 и изискано кожено куфарче. Обувките и блузата й имаха нещо общо, помисли си Стив. И двете бяха прозрачни. Обувките сякаш бяха направени от прозрачна пластмаса. Блузата пък — от ефирна черна материя. А златните халки на ушите й бяха толкова огромни, че можеше да хвърляш баскетболна топка през тях.
— Видя ли джакузито, Вик? Представям си ви как двамата пиете коктейли и гледате слънцето да залязва в океана.
— Слънцето залязва над Евърглейдс — отвърна Стив.
— От ваните хващам гъбички — каза Виктория.
— О, пак се карате значи!
— Не се караме — възразиха в един глас.
— Супер! Видяхте ли женската и мъжката гардеробна?
Стив прокара ръка по хладния гранитен плот.
— Джаки, не можем да си позволим това жилище.
Джаки го погледна.