— Или може той да я убие и да ме натопи. Това по може да се очаква от един психопат.
Минаха Едън Рок и Фонтенбло. И двете улици бяха в ремонт, наоколо не се виждаше нито Синатра, нито Сами Дейвис-младши. Движението беше отклонено по моста, който водеше към Артър Годфри Роуд, и Стив намали и спря.
— Това, което не разбирам — продължи той, — е кого най-вероятно е защитавал Кригър, когато е убил Нанси Лем? Няма деца. Коя е тайнствената персона аналог на Боби?
— Какво точно ти каза Кригър? — попита най-после Виктория.
„Супер! Не може да устои на умствено предизвикателство“.
— Доколкото си спомням, думите му бяха: „Кой може да те вини, ако използваш смъртоносна сила, за да защитиш невинно дете? Да защитиш човек, когото обичаш?“
— Говори едновременно за теб и за себе си. Това ти е ясно, нали?
— Разбира се. Твърди, че бих убил, за да защитя Боби. Но кое е неговото дете? Той няма деца.
— Технически погледнато и ти нямаш.
— Аз имам племенник, когото обичам, и Кригър го знае.
Светофарът светна зелено и Виктория каза:
— Наистина ли не се сещаш?
— Не. Нали затова те моля да ми помогнеш.
— Ако престанеш да търсиш криволичещи пътеки, ще видиш колко е просто.
— Добре, давай. Кажи ми, преди Евърглейдс да пресъхне.
— Ти си вуйчо на Боби.
— Е, и?
— А как нарича Кригър Аманда?
— Чичо!
— Добре, то си е почти същото. Тя е била на колко, да кажем, на тринайсет, когато е била убита Нанси Лем. Дете.
Въпроси просветваха в ума му и той ги изрече на глас.
— Но защо Аманда се е нуждаела от закрила? Коя е тя всъщност? И дали Кригър казва истината?
— Сигурна съм, че ще го измислиш, Стив. — Тя махна към тротоара. — Остави ме на Линкълн Роуд.
— Какво!? Тъкмо когато почваме да разнищваме случая?
— Трябва да си купя обувки.
— Обувки ли? Стига глупости! Какво има?
— Реших да си купя обувки. Също както ти реши да откажеш прекрасен апартамент на Брикуел и красива къща в Бал Харбър.
— Значи ми се сърдиш? И затова ще си купуваш обувки?!
— Да кажем просто, че нещата са се обърнали в полза на Джими Чу.
21
Всяка жена има право на нови обувки
Виктория нямаше нужда от нови обувки. От какво се нуждае една жена — от яркорозови сандали „Джими Чу“ или черни лачени обувки „Долче и Габана“? Или от чехли металик „Виа Спига“ и бежови „Миу Миу“ от змийска кожа?
Но „нужда“ е относително понятие, Виктория го знаеше. Може би не се нуждаеше толкова от обувки, колкото от кислород. Но точно сега трябваше да се махне от Стив за няколко часа и да помисли. Пък и пробването на „Маноло Бланик“ върху пурпурния килим беше безплатно, макар че обувките не бяха. Нямаше намерение да си купува нещо, което не може да си позволи, но защо, дяволите да го вземат, не можеше да си го позволи?
Беше ли права Джаки? Дърпаше ли я Стив назад? Не го беше казала точно така. Но нали това имаше предвид?
След като Стив я остави, Виктория тръгна на изток по Линкълн Роуд, покрай магазините и кафетата. Високи стройни млади жени седяха с бронзови от слънцето мъже, пиеха лате и пропиляваха следобеда.
„Кои са тези хора? Никога ли не работят?“
Колкото повече се замисляше за моментното състояние на връзката си със Стив, толкова повече се разстройваше. Да се преместят да живеят заедно сега й се струваше идиотска идея. Докъде щеше да доведе това? Стив дори не беше споменал за брак. Това ли искаше тя? Любовта не беше ли достатъчна за продължаването на една връзка? Трябваше ли да навлизат в битовизми?
Толкова много въпроси.
Мислите й се върнаха към къщата, която не можеха да си позволят, и обувките, които бяха безумно скъпи.
„Защо не мога да си позволя да се поглезя със страхотни италиански обувки, които струват деветстотин долара?“
Замисли се за миг. Нямаше ли конституционно право на това? Правото на жената на обувки. Ха!
Мислите й непрекъснато се връщаха към Стив. В момента той беше толкова погълнат от Кригър, че беше оставил практиката да се срине. Ключът към успеха на всяка адвокатска кантора беше кранчето да се държи отворено. Не беше достатъчно да работиш само по делата, които вече имаш. Трябваше да натискаш помпата, постоянно да водиш нови клиенти. А с какво Стив, самоназначилият се гръмовержец, си запълваше дните напоследък?
„Корал Гейбълс срещу Фиоре“. Защитаваше собственик, който, след като му бяха наредили да си окоси тревата, беше изписал „ДА ВИ ГО НАЧУКАМ“ с еднометрова трева. После идваше делото за каране в нетрезво състояние на един водач на ролба по време на хокеен мач на „Пантерите“. А, и да не забравим Шийла и Макс Минкин, които съдеха равина си, че бил закъснял за сватбата им. С тях Стив пробва един от старите си номера.