— Не повишавай тон, Стивън. Много е невъзпитано.
— А, значи съм и скандалджия. Скандалджия също е обида от етнически характер.
— Някои от любимите ми годеници бяха евреи, така че стига речи. Ставаш досаден.
— Никога не си чувала за нахални членове на епископалната църква, нали? Или лютерани? Нали? Какво следва, Айрини? Какво ще кажеш за „алчен“?
— Не си алчен. Бог ми е свидетел, че ми се иска да те беше грижа повече за парите. А сега би ли се успокоил. Имам нужда от правен съвет.
— Питай Вик. Тя разбира повече от право от мен.
— Имам нужда от човек, който е по-… — Айрини зацъка с език, сякаш броеше думите: — Гъвкав. И снизходителен. Дъщеря ми е малко… — Цък-цък-цък!
— Непреклонна? — помогна й Стив.
— Точно така. Мога ли да разчитам на дискретността ти?
— Тайната между адвокат и клиент стои над отношенията между приятел и приятелка. Кого си убила?
Айрини извъртя очи към тавана и бръкна в меката си кожена чанта, която май беше направена от коремчето на малко алигаторче. Извади някакъв документ и го плъзна по бюрото, изчисти невидимата мръсотия от напукания кожен стол за клиенти и седна. Косата й с цвят на царевична коса беше стилно прибрана нагоре и прическата й напомни на Стив за Грейс, принцесата на Монако.
— „Банка «Фърст Дейд» срещу Айрини Лорд“ — прочете Стив на глас. — Просрочена ипотека?
— Ще ми вземат апартамента, Стивън. Трябва да ми помогнеш.
— Пише, че си просрочила плащанията си с пет месеца.
— В момента съм финансово затруднена. Какво да правя?
— Ами старите приятели с многото пари? Обади се на австралийския корабен магнат, който твърдеше, че си била любимата му шхуна.
— Мина на по-малки платноходки.
— Какво стана с търговеца на златни кюлчета? Фрашкан е с пари.
— Миналата година, когато навърших петдесет, ме смени за две по на двайсет и пет.
— Стига, Айрини. Миналата година навърши петдесет и седем.
— Добре де, тогава значи ме е сменил за три по на деветнайсет. Важното е, че сега съм с Карл, а той няма пукната пара.
Чак сега загря. Карл Дрейк. Вероятният наследник на сър Франсис Дрейк. Сладкодумник с подстригани мустаци и морскосин блейзър със златни копчета.
— Там ли отидоха всичките ти пари? При Дрейк?
— За моя дял от разходите в тръста. Трябваше да вложа парите си, за да потвърдя иска си.
— Кучият му син! Когато го въртях на шиш в „Джо“, каза, че не трябва да даваш нито цент.
— Знам. Знам.
— А ти си замълча.
— Така съм възпитавана, Стивън. Една жена никога не бива да противоречи на мъжа си.
— Жалко, че не си го предала и на дъщеря си. — Стив поклати глава. — Господи, Айрини! Дрейк е мошеник.
— Изникнаха непредвидени разходи. Случва се, Стивън.
— О, я, стига, Айрини. Парите на сър Франсис Дрейк не са стояли четиристотин години да чакат да ги потърсиш точно ти. Това е измама. Нагласена работа. Далавера.
— Когато получа парите, не очаквай покана за яхтата ми.
Но го каза толкова неубедително, че Стив веднага усети нещо друго. Айрини беше наясно, че я мамят. Вероятно го бе знаела още докато е подписвала чека. И това от жена, която вечно беше получавала пари, бижута и дизайнерски простотии. Което можеше да означава само едно, а то беше най-страшното.
— Айрини, моля те, само не ми казвай, че си влюбена в този човек.
Очите й, неестествено ококорени благодарение на повдигнатите с пластична хирургия клепачи, се напълниха със сълзи.
— До дън душа, Стивън. Той ме изпълва с наслада.
— О, Боже! — Стив се изправи. — Хайде, Айрини. Не е чак толкова рано. Ще те черпя един джин.
Седяха на една маса на тротоара в „Оушън Драйв Кафе“. Като жена, изгубена в дълбокото и опасно море на любовта, Айрини Лорд отхвърляше всяко логично предложение, направено от Стив.
Не, нямало да скъса с Карл Дрейк. Не, нямало да го съди и да замрази сметките му. И не, със сигурност нямало да го даде на прокуратурата.
Стив й обеща да направи каквото може, за да забави делото за просрочената ипотека. Щеше да засипе банката с безкрайни искове. За измама, лихварство и нарушаване на разпоредбите — всичко, за което се сетеше, включително нарушаване на Версайския договор и Забраната за ядрени опити. Щеше да обърква и изкривява, да мъти и смущава. Да печели време с протакане. И ако нищо не помогнеше, щеше да запише Айрини в армията и да търси закрила по Закона за опрощаване на задълженията на войници и моряци. Тук Кралицата тегли чертата, но иначе явно одобри стратегията му. И с всяка глътка джин все повече и повече го харесваше.
— Май се получи връзката между нас, Стивън.
— Стига, Айрини. Единственото, което обичаш да получаваш, са необлагаеми дивиденти от банкови облигации.