Lonicera sempervirens!
После идваше пълзящата бугенвилия, чиито цветове бяха толкова алени, че когато ги откъснеш, сокът прилича досущ на кръв.
„Мария! Къде си?“
Вятърът вдигна изпопадали листа. Боби потрепери и усети как краката му настръхват като на оскубана патица.
„Ако на някоя оскубана патица й стане студено, дали казва на дружката си: «Хей, виж как настръхнах — като човек»“.
Наближаваше полунощ. Всеки, момент щеше да се появи. Къщата на Голдбърг беше тъмна, ако не се броеше осветлението над входа, което хвърляше призрачна светлина по дърветата и храстите.
— Когато удари дванайсет, бъди там.
Така му беше казала. Сякаш щеше да закъснее. Беше на дървото поне от час и задникът го болеше — чворовете убиваха.
— Да хвърлям ли камъчета по прозореца?
— Много остаряло, Боби. Посред нощ звънни, но не казвай кой се обажда, кажи само: „Танцувай за мен“.
— Ами ако родителите ти чуят телефона?
— Ще го оставя на вибрация и ще го пъхна между краката си.
— О!
Разговорът го беше оставил почти без дъх. Сега упражни репликата си няколко пъти, опитваше се да сниши гласа си до мъжествен баритон, натъртваше първо на „танцувай“, а после на „мен“.
„Танцувай за мен“. Ударението определено беше на „мен“.
Най-готиното гадже от шести клас щеше да танцува за него. Не беше казала „гола“, но той се надяваше.
Честно беше, каза си. Беше научил Мария как да дели десетични дроби на цели числа и как да обръща простите дроби в десетични. Беше го попитала дали частното става по-малко, или по-голямо, когато делимото се умножи по десет.
Уф!
Погледна колко е часът на екрана на мобилния. О, Боже, 12:03! Натисна клавиша за бързо набиране, чу сигнала и после шепота й:
— Какво искаш?
— Танцувай за мен! — Гласът му задра, но успя да го каже.
Един от прозорците на втория етаж светна. Боби различи лампата до прозореца, вероятно на бюрото на Мария. След миг светлината придоби червеникав оттенък — сигурно беше покрила абажура с червен шал. О! Щеше да е гот.
Застана пред прозореца, силуетът й беше червеникавокафяв от лампата, и започна да танцува, размахваше ръце над главата си така, сякаш се давеше. Дори да имаше музика, той не я чуваше. Свали горнището си и се врътна настрани, циците й бяха колкото яйца.
Боби си пое дълбоко дъх и изведнъж престана да му е студено. Смени позата си, защото панталоните започнаха да го стягат. Но се появиха нови мисли, натрапчиви мисли, носеха се като река и преливаха през бента, издигнат от ума му.
„Шалът върху лампата? Памучен или полиестерен е? Дали няма да се подпали?“
Ами крушката? Надяваше се, че не е халогенна. Халогенните се нагряваха до 250 градуса по Целзий, което — пресметна го за три секунди — правеше 482 градуса по Фаренхайт.
Мария смъкна шортите си и ако се съдеше по ъгъла на лакътя, явно си бръкна между краката. Сигурен беше, че всеки момент шалът ще избухне в пламъци. Завесите, чаршафите, тапетите — всичко щеше да пламне. Щеше ли Мария изобщо да има време да избяга от стаята? Имаха ли освен електрическа и газова инсталация? Ако имаха, сто на сто имаше теч. Къщата щеше да се превърне в горящ пъкъл, и то заради него. На прозореца Мария се кълчеше и въртеше дупе. Но в ума на Боби се въртеше само една избухваща оранжева огнена топка която поглъщаше къщата и изпепеляваше Мария, майка й и баща й.
И той закрещя колкото му глас държи:
— Пожар! Пожар! Пожар!
25
Майка закрилница
Стив тичаше с все сили по Къмкуот Авеню. Зави наляво, после още веднъж наляво по Локуот. Чуваха се единствено тупкането на найковете по паважа и собственото му дишане.
Телефонното обаждане беше дошло малко след полунощ и го беше събудило насред съня, в който крадеше начален удар в Колежанските серии — вместо да бъде изваден на трета база — и съотборниците го изнасяха на ръце от стадиона.
— Ева Муньос-Голдбърг се обажда. Съпругата на доктор Мирон Голдбърг…
„Доктор. Да не би да го сбъркам с Мирон Голдбърг боклукчията“.
— Елате и си приберете откачения племенник, преди да съм извикала полиция.
О, ужас!
Стив сграбчи най-близката тениска — „Не знам перфектно идиотски, така че говорете ясно“, — нахлузи оранжеви гащета на „Ураганите“ и полетя по улицата.
„Ами сега, Боби?“
Докато тичаше, си представяше как са спипали Боби в спалнята на Мария. Как я беше нарекъл Хърбърт? „Начинаеща блудница“. Но може да си бяха писали домашното и просто да са заспали на леглото на Мария. Мислеше като адвокат на защитата.
Дворното осветление беше запалено. Стив спря задъхан. Крушки, сложени в саксиите, огряваха палмите, прожектори под гредите на покрития с керемиди покрив, вградени лампи от двете страни на каменната пътека и изкилиферчени фенери на бронзови постаменти на входната врата. Ярко осветено, като стадион на съботен вечерен мач.