— Да не намесваме семейството ми — предупреди я Стив.
— Курва наркоманка. Мошеник. Продажен съдия. Семейство на дегенерати.
— Нека кучката, която е безгрешна, хвърли първия камък — отвърна Джанис.
Ева размаха автомата.
— Какво трябва да значи това, курво?
— Исус те обича. Всички останали те мислят за блудница.
Ева направи първата крачка, но Джанис я изпревари и се метна върху нея. Комбинация между удар и скок, удивително бърза за жена с нейните размери. Ударът улучи Ева по бузата и тя вероятно нямаше да падне, ако Джанис не я беше блъснала с глава. Якото й рамо удари Ева право в гърдите. И — туп! Двете се стовариха на земята, узито полетя към една саксия. Двамата мъже останаха да се гледат, чудеха се дали и те трябва да започнат да се млатят.
— Силиконови цици! Силиконови цици! — изкрещя Джанис, когато възседна Ева и робата на по-дребната жена се разтвори.
— За Бога, Джанис! Слез от нея! — каза Стив.
— Не споменавай божието име напразно — скара му се Джанис.
— Мръсна свиня! — крещеше Ева. — Слез от мен!
— Дами, моля ви — проплака Мирон.
Беше прекалено сюрреалистично, реши Стив. Дали не му се причуваха разни неща? Наистина ли сестра му, която беше получила своя бар мицва в синагогата Еманюел преди толкова много години, току-що нарече Исус „бог“?
— Колко ти излязоха цомбите? — попита Джанис и разтвори робата на Ева още повече. — Мислех да си направя и аз, след като се подложа на липосукция.
— Тъпа путка! — изхриптя Ева, тъй като Джанис беше седнала на корема й.
— Боже Всемогъщи! — възкликна Мирон Голдбърг.
— Да, всемогъщ е — съгласи се Джанис.
— Джанис, какви са тези религиозни простотии? — попита Стив.
— „Евреи за Исус“, братчето ми. В затвора познах истинския месия.
— Не може да бъде!
— Честна дума.
Ставаше все по-откачено. Баща, който беше станал ортодоксален евреин, и сестра, превъртяла по Исус. И изведнъж долови някакво раздвижване.
— Внимавай, мамо! — извика Боби.
Мирон беше взел узито.
„Евреин зъболекар с узи!“
Освен ако пичът не беше служил в израелската армия, това си беше жива рецепта за трагедия. Мирон явно се чудеше как се държи това чудо, когато Стив бързо пристъпи към него и му заби едно дясно кроше. Юмрукът му улучи Мирон Голдбърг право в брадичката и той се стовари на земята и изпусна узито.
Стив усети пулсираща болка в китката си.
Мирон стенеше.
Джанис се надигна от Ева, която псуваше на испански.
— Добре го подреди, братче — каза. — Ей, Боби! Двамата със Стив сме страхотен тандем, нали?
— Не сме тандем. — Стив тръсна китката си, но болката не минаваше.
— Ние сме Христови воини — блажено заяви Джанис.
Мирон се изправи целият разтреперан, държеше се за челюстта. Каза нещо от рода на „шъ жъведъ шъдебно дело“.
Полицейската сирена го заглуши.
— Трябва да се разделим — каза Джанис и тръгна към пикапа.
— Чакай, сестричке. Остани за ченгетата. Може да имам нужда от свидетел на моя страна.
— Ако някой отвежда в плен, и той в плен ще отиде — каза тя безстрастно, като зомбирана евангелистка. — Защото съдът е немилостив към оногова, който не е показал милост.
— Хубава проповед. Какво означава?
Тя тръсна туловището си на шофьорската седалка на калнозеления си пикап и запали двигателя.
— Оправяй се сам, братче.
26
Наречи ме безотговорен
Виктория реши, че трябва да е едновременно деликатна и дипломатична. Можеше да каже: „Не одобрявам това, че си ударил Мирон Голдбърг“. Или може би: „За човек с висящо обвинение за побой поведението ти може да се приеме за доста неблагоразумно“.
Но накрая каза:
— Държиш се като дете! Непослушно егоистично дете.
— Стига, Вик. Опитвах се да ги помиря.
— Вероятно си виновен за нарушаване на частна собственост. И определено за нападение и побой.
— Ще се справя. Ченгетата ме разпитаха, после отидохме да пием кафе в „Криспи Крим“.
— Значи не са ти предявили обвинения?
— Още разследват.
— Трябва да говоря с доктор Голдбърг — каза тя. — Да се опитам да го убедя да не подава жалба.
— Аз трябва да го съдя. — Стив вдигна подутата си дясна ръка. — Моята китка е изкълчена.
Киснеха в задръстването на Саут Бейшор Драйв. Беше мрачна есенна сутрин. Слава богу, Стив беше вдигнал гюрука на мустанга, иначе косата й щеше да заприлича на парцал за под. Опитваха се да се придвижат до Коконът Гроув на сутринта след появата на Джанис, спипването на Боби и отърваването на ареста от Стив.
„Още един ден от сагата на семейство Соломон. Дали мястото ми е тук?“
Стив беше като акробат на трапец, който изпълнява номера си без предпазна мрежа. Рано или късно щеше да падне. Щеше ли да го хване, или той щеше да я размаже?