„Добре де, ако Стив е акробат, аз какво съм?
Момичето с трико, което язди изправящия се на задни крака слон?
Не, бедното момиче, което следва слона с метла и лопата“.
Беше взела метафората с цирка от Марвин Умника, осемдесетгодишния водач на Съдебната банда, върл почитател на Стив. Марвин веднъж й беше споделил защо следва Стив от зала в зала.
— Със Стиварино е като в цирка. Никога не знаеш дали десетина клоуни няма да се изсипят от някоя малка жълта кола.
Но съдебните изпълнения на Стив обикновено бяха планирани и имаха някакъв смисъл дори и да бяха на границата на етичността. Последните му изстъпления — нападението над Арнолд Фрескин и сега над Мирон Голдбърг — караха Виктория да си мисли, че е станал неконтролируем.
— Как е Боби? — попита тя.
— По-добре според мен. Успокои се.
— Искаш ли аз да поговоря с него? За момичетата имам предвид.
— Вече говорих. Цяла реч за това как трябва да е джентълмен и да уважава момичетата. Казах му и че съм разочарован, че не ми е казал, че наркоманката Джанис се е появила отново.
Тя го стрелна с поглед.
— Не я нарекох така де — побърза да се оправдае той. — Казах „любящата ти майка“. „Как можеш да се виждаш тайно с любящата си майка?“
— Карай по-кротко с него, Стив. Много му се насъбра.
— И на мене също.
Стив наду клаксон на един хамър, който се опитваше да запуши движението на моста Гроув Айл.
— Кретен! Мисли си, че пътят е негов, защото бронята му е голяма.
„Супер — помисли си Виктория. — Точно от това имаме нужда. Пътно произшествие“.
Стив свали прозореца от нейната страна, наведе се и изкрещя:
— Хей, ти! С голямата кола и малката пишка!
Виктория дръпна ръката му и натисна копчето, за да затвори прозореца.
— Какво ти става! Не знаеш ли, че много от шофьорите в Маями са въоръжени!
Той пусна радиото.
— Не, но съм сигурен, че ти знаеш.
— Поведението ти напоследък просто не подлежи на описание.
— Пробвай все пак.
— Като начало, си едновременно безотговорен и безразсъден.
Стив хвана някаква спортна станция; домакинът и гостът спореха дали Шакил О’Нийл е по-добър играч от Уилт Чембърлейн. Накрая постигнаха съгласие, че Уилт бил забил повече кошове и повече мацки.
— Би ли я сменил, ако обичаш? — попита Виктория.
— Харесва ми. Това ли значи да си безотговорен и безразсъден?
— Незрял.
— Милият Бигбай не слуша спортни радиостанции, нали?
— Това пък откъде го измисли? Какво общо има Брус?
— Не знам. Просто изведнъж се сетих за него.
Пред тях имаше раздвижване и те се преместиха със сантиметри покрай болница „Мърси“ по пътя към центъра. Странно, помисли си Виктория. Снощи и майка й бе споменала Брус. Виктория се оплакваше от Стив и това колко обича неприятностите. Странно, но Кралицата го беше защитила. Какво точно беше казала? Не можеше да се сети.
Стив пришпори мустанга и каза:
— Милият скучен Брус Бигбай.
„Мили Боже!“
Горе-долу по същия начин се беше изказала и Кралицата.
„Стив може да те побърква, но ти го обичаш. И често казано, е много по-забавен от тъпия скучен Брус“.
— Говорил си с майка ми?
— Защо да говоря с нея? Тя ме мрази.
Виктория се пресегна и смени станцията. Прозвуча проклетата музика на Стив по „Маргаритавил“. Джими Бъфет пееше „Остарявам, но не пораствам“. Поредният химн на плажния бард във възхвала на лежерния живот.
Виктория натисна друго копче и от колоните се чу плътен мъжки глас:
— Излезе двайсет и третата допечатка на „Погрижи се за Нумеро уно“. Така че идете на сайта на доктор Бил и си поръчайте книгата още днес. С всяка покупка получавате безплатна шапка на доктор Бил с надпис „Аз съм пръв“.
— Ще го сменя — каза тя и посегна пак.
— Недей, да видим с кого ще се заяжда днес.
— А, сега, специален бонус за вас. Чували сте как доктор Бил предписва лекарство против пристрастяване, нали? Много работа. Воля. Разчиташ само на себе си. Забравяш всичко друго. Не си губиш времето да слушаш за проблемите на другите. Нашата гостенка сама си е помогнала, вие също можете. Помнете, приятели, че „аз“ започва с главно
— Какво е намислил пък сега? — попита Стив.
— Днешната ни гостенка е жена, която е обърнала живота си. Жена, която е била затънала в престъпления и наркотици и съзнателно е взела решение да по търси силата в себе си. Добре дошла на Джанис Соло мон!
— О, ужас! — Стив наби спирачки.
— Нямаше да се справя без теб, доктор Бил. Ти ме вдъхнови.