Боби се разхили.
— Така ли прави?
— Дъртият пръч пуска газове и обвинява съдебния стенограф. Така че се дръж прилично. — Стив отново се обърна към Виктория. — Да вървим да вършим работа. Имай ми доверие. „Невинен, ваша чест“. И нито дума повече.
Съдия Шуорц, сприхав, дърт и пръдлив, препускаше през сутрешния график на искове, изслушвания по гаранции, насрочване на дела и други процедурни простотии на криминалната съдебна система.
Стив, Виктория и Боби седнаха на първия ред в галерията. Стив забеляза Рей Пинчър от другата страна на пътеката. До щатския прокурор седеше Мирон Голдбърг. Устата на специалиста по заболявания на венците се беше подула и беше лилава като патладжан; незнайно защо обаче той носеше и медицинска яка. Вероятно щеше да подаде граждански иск.
О, вратът ме боли!
Не беше нужно да присъства на това заседание. Нямаше да дава показания. Тогава защо, по дяволите, беше дошъл?
Секретарката, млада жена с коса на фитили и липса на каквото и да е изражение, се провикна:
— Щатът Флорида срещу Стивън Соломон.
Съдията надникна над купа папки, докато призованите се приближаваха към преградата.
— Пак ли ти?
— Виновен, ваша чест — провикна се Стив. — Че съм Стив Соломон. Невинен по обвинението.
— Не съм те питал.
— Знам, ваша чест, но обещах на адвоката си, че ще кажа само това. — Стив и Боби заеха местата си и оставиха Виктория права да свърши останалата работа.
— Сега какво? — попита съдията.
— Ново дело, ваша чест — каза Пинчър. Беше облечен в бургундскочервен костюм с жилетка. Ръкавелите белезници, негова запазена марка, дрънчаха, докато ръкомахаше; леко се наведе, сякаш беше метрдотел, който посреща гости в безумно скъп ресторант. — Господин Соломон отново извърши нападение и побой.
— Това са само твърдения — намеси се Виктория. — Виктория Лорд, адвокат на защитата, ваша чест.
— Вие не сте ли адвокатката, дето я насра едно пиле в залата на Гридли?
Виктория се изчерви.
— Говорещ тукан, ваша чест. Господин Соломон го нахрани с датски сладки.
— Аз пък много обичах сладки с мак, но семките ми залепват за ченето.
— Ваша чест, господин Соломон не се признава за виновен.
— Вече го каза — отвърна съдията.
— В такъв случай — продължи Виктория — защитата се отказва от предварително изслушване и иска процес със съдебни заседатели.
— Чудесно. Секретарката ще ви насрочи дата, така че да не се засече с конните надбягвания. Обичате ли надбягванията, госпожичке?
— Не особено, ваша чест. Искаме също така да оттеглим споразумението по предишното дело.
— На какво основание?
— Клиентът ми не е бил представляван от адвокат, когато се е признал за виновен.
— Искът се отхвърля. Клиентът ви е адвокат. Кого е ударил този път?
— Доктор Мирон Голдбърг, съсед — отвърна щатският прокурор. При което, като по сигнал, Голдбърг сковано стана и направи измъчена гримаса. — Доктор Голдбърг хванал племенника на господин Соломон да наднича през прозореца на дъщеря му. В последвалия скандал господин Соломон нападнал доктор Голдбърг.
— Не е вярно, съдия. — Стив стана, а с него и Боби. — Защитавах племенника и сестра си.
— Седни! — изсъска Виктория.
— Не съм надничал! — настоя Боби.
— Първо воайор — строго каза съдията. — После ексхибиционист. И докато се усетиш, ще сваляш гащите на момичетата и ще ги оправяш. Знаеш ли как са постъпвали с изнасилвачите в Древния Рим?
— Смачквали им топките с два камъка — отвърна Боби.
— Малкият перверзник познава историята, признавам го.
— Не съм перверзник!
— Мълчи, синко. Ще имаш възможност да го докажеш. Цял живот е пред теб.
— Момчето не е подсъдимо — напомни Пинчър на съдията.
— А може би трябва да е — изсумтя съдия Шуорц. — Наистина започва да ми лази по нервите.
В този момент от банката се разнесе непогрешимото пръъъъъъъъъъъц! — бърз картечен откос.
Боби се разкиска и попита:
— Кой наду тромпета с гъз?
— Стига толкова, малък непрокопсанико!
— Защото прозвуча като съдийска свирка — продължи Боби.
Стив сложи ръка на рамото на Боби, за да го накара да млъкне.
— Подиграваш ли се с мен, момче? Знаеш ли кой съм аз?
— АЛВИН ЕЛАЙЪС ШУОРЦ — отвърна Боби и се почеса съсредоточено по челото.
— Не, Боби! — нареди Стив. — Никакви анаграми!
— Алвин Елайъс Шуорц — повтори Боби. — Ц! ЛАЙНЕР ЛЪСВА И ШОУ!
— Трябва да ви пратя и двамата право в дранголника! — викна съдията.
— Ваша чест — намеси се Виктория. — Господин Соломон още не е съден, а срещу племенника му няма обвинения.