— Ще върнеш парите на Айрини.
— О, де да можех! Парите отидоха за покриването на разходите, свързани с изпълнението на завещанието.
— Кои разходи? Румсървис във „Фор Сизънс“?
— В интерес на истината, пътните ми разходи също са включени. Но това, което Айрини ще получи, далеч надхвърля…
— На вечерята каза, че нямало такси.
— За жалост не бях напълно откровен. Но ми беше неприятно да говоря за работа на рождения й ден, а и малката ми лъжа сложи край на разговора.
— Добър си, Дрейк. Ти си, както би те нарекъл баща ми, хлъзгав като плужек.
Дрейк вдигна чашата си.
— Тост за баща ти тогава.
— Знаеш ли, че банката ще прибере апартамента на Айрини?
Бронзовото лице на Дрейк застина.
— Какво говориш, по дяволите!
— Не й е удобно да ти го каже. Също както и на тебе ти е неудобно да й кажеш, че си измамник. Няма никакво състояние на сър Франсис Дрейк. Това си е чиста измама. Предполагам, че в скъпарското ти куфарче има билет първа класа за там, където ходят лайнари като теб, когато съдът започне да издава призовки.
Дрейк се изправи, отиде до бара и си наля още един скоч.
— Ще й вземат апартамента? Не разбирам. Айрини ме накара да си помисля, че има милиони.
— Това е ролята, която играе.
Дрейк тъжно се разсмя.
— Май излиза, че аз съм измаменият.
— Има една съществена разлика, Дрейк. Айрини не ти е откраднала парите.
— Никога не съм искал да й навредя. Храня специални чувства към нея.
— На бас, че го казваш на всички вдовици.
— Този път е различно. — Дрейк отпи голяма глътка. Подчертаният му британски акцент изчезна и раменете му увиснаха. След като изгуби част от лустрото си, Дрейк изглеждаше нелепо и не на място, все едно вицепрезидент Чейни с бански „Спийдо“.
Дрейк кимна към куфарчето.
— Самолетният билет е вътре, прав си, Соломон. Рио де Жанейро. Вече трябваше да съм заминал. Останах само заради Айрини. Проклетата истина е, че съм влюбен в нея.
— Супер! Ще ме поканиш на сватбата. След като й върнеш парите.
— Де да можех. Честно. Но парите ги няма.
Стив се смяташе за човешки вариант на детектора на лъжата. Докато гледаше Карл Дрейк — със смъкната маска, сбърчени вежди и задавен от съжаление глас — детекторът сочеше, че измамникът виртуоз казва истината. Незнайно поради каква причина това вбеси Стив още повече.
— По дяволите, Дрейк. Твърдиш, че я обичаш, а си й откраднал покрива над главата.
— Ще ме провесиш ли през балкона?
— Бих го направил, но си изкълчих китката, като ударих един друг мръсник. Току-виж съм те изпуснал.
— Тогава какво ще правим?
— Да му пийнем — отвърна Стив. — Един бърбън ще ми дойде добре.
Бялата памучна тента се издуваше от вятъра като платно. Стив и Дрейк седяха до басейна под сянката на една палма и си пиеха питиетата. Подухваше лек бриз, наситен с плажно масло.
— Пак можеш да отидеш в Рио — каза Стив. — Нищо не мога да направя, за да те спра.
— Страшно депресиращо — отвърна Дрейк. — Там отиде и Чарлз Понци.
— Пирамидата на Понци?
— Същият. Отлетя за Италия, после за Рио. Стана контрабандист.
— Сигурно е твоят герой. Както аз гледах от Рики Хендерсън. Беше в „Янкис“, в „Падрес“ и „Мете“. Крадеше начални удари, където и да отидеше.
— Чарлз Понци умря в приют за бедни към една бразилска болница. — В гласа на Дрейк прозвуча тъга. — Не искам да свърша така.
Стив за миг се възхити на прекланящите се пред слънцето млади жени по бикини и после отвърна:
— Рики Хендерсън пък свърши в нисшата лига.
— Жалкото е, че съм много добър — продължи Дрейк. — Намеря ли си жертва, винаги търся слабото място, което ще ми даде възможност да изкопча пари.
— Най-обикновена алчност, мен ако питаш.
— Така е при традиционните измамници. Но аз винаги избирам хора, които искат да са нещо повече от това, което са. Кажеш ли им, че са наследници на сър Франсис Дрейк, цялата им предпазливост се изпарява. Мислят си, че са предопределени от съдбата да водят по-велик и по-значим живот. После обръщам една на пръв поглед безобидна измама в начин да им прибера парите.
— Май не съжаляваш особено, че си крадец.
Дрейк повдигна рамене.
— Ние сме такива, каквито сме.
„Повтаря думите на Айрини. Неоспоримата същност на човешката природа“.
— И какво направи с парите, Дрейк?
— Изплащах дългове. Комар. Инвестиционен тръст за недвижими имоти, който обърна корема. Проиграх дори една златна мина. Фалирал съм.
— Защо не останеш, докато не оскубеш достатъчно и не събереш малко сухо?
Дрейк изсумтя.
— Така правят аматьорите. Професионалистът знае, че е по-добре да се омете месец по-рано, отколкото ден по-късно. Приготвил съм обичайната история. Проблеми със състоянието. Трябва да замина за Лондон. Това ми осигурява няколко седмици, а дотогава ще съм подхванал работата в Южна Америка.