— О, я стига, Стив! — изгука Кригър. — Виждал си ги малките курвета из Гроув, нали?
— Спри! Не говоря такива неща пред Боби.
— Явно не си чел есето ми за словесната искреност. Та, Робърт, има ли Мария пиърсинг някъде?
— Лъскава обица на пъпа — отвърна Боби.
— Да разбирам ли, че се облича така, че да й се вижда коремът?
— Много ясно.
— Така си и мислех. — Лицето на Кригър грейна. — Малка проститутка.
— Това е абсурдно! — намеси се Стив.
— Ще видим. Робърт, виждал ли си някога гърдите на Мария?
— Не и ако не броиш гледането през прозореца в тъмното.
— Ако не направиш нещо, ще те помисли за гей.
— Това са простащини! — избухна Стив. — Боби, не го слушай.
— Не съм гей — отвърна Боби.
Кригър се усмихна.
— Знам, Боби. Но дали Мария знае?
— Надявам се.
— Излиза, че тя май наистина иска да я оправиш.
Стив скочи и викна:
— Край! Махаме се оттук!
— В такъв случай Робърт отива в затвора за малолетни и чака да му направят задължителната оценка.
Стив се тръшна в стола.
— Мария никога не е казвала, че иска да го направим — отвърна Боби.
— Няма и да каже — уверено отвърна Кригър. — Виж сега, Робърт, мъжът е ловец. Милиони години мъжът убива плячката си и обладава жената, която си избере. Жените винаги отстъпват пред силния мъж. Когато каже „не“, това означава „може би“. Когато каже „може би“, това означава „да“.
— Не е вярно! — Стив се извърна към Боби. — „Не“ значи „не“. „Може би“ значи „не“. „Да“ също значи „не“, защото си още много малък.
— Боби, защо не ни оставиш да си поговорим малко с вуйчо ти? — предложи Кригър. — В кухнята има купа с плодове. И кутия шоколадови бисквити на плота.
— Супер! Отивам.
Боби стана и тръгна към кухнята.
Щом вратата се затвори, Стив се изправи и се надвеси през бюрото на Кригър.
— Можеш да кажеш на съдията каквото си пожелаеш, но няма да ти позволя да тровиш ума на Боби.
— Спокойно, Соломон. Просто изпитвам момчето. Тревожа се как може да реагира, ако Мария го отхвърли.
— Какво искаш да кажеш?
— Начинът, по който Робърт се справя със стреса. — Кригър надраска нещо в бележника си. — Притеснявам се, че момчето може да прибегне до насилие спрямо нея.
— Какво пишеш там, дявол да те вземе?
— Помниш ли момичето, което изчезна в Редлендс преди няколко месеца? Съседско момче имало подобен на Боби проблем. Тялото на момичето така и не беше открито, но съм повече от убеден, че момчето е замесено.
— Боби не е агресивен. В случай, че си забравил, ти си този, който убива, Кригър.
— Поне ти не спираш да го повтаряш. — Кригър сложи ръка на бюрото, върху снимката на Мария. — Дали Робърт ще има нещо против, ако я задържа?
— Да. — Стив тръгна към прозореца. — Аз също.
Кригър си сложи очила за четене и разгледа внимателно снимката. Пет секунди. Десет секунди. Прекалено дълго. Накрая каза:
— Сочна е, нали?
— Гнусно, Кригър. Гнусно и извратено.
Кригър притвори очи и измърка:
— „Долита, светлина на живота ми, огън в слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та“.
Цитираше прочутите начални редове на Набоков, признаваше собственото си влечение към непълнолетни момичета. Сякаш той беше пациентът, а Стив — психиатърът. Помощ ли търсеше?
— Имаш нужда да говориш за това, така ли? — отвърна Стив и се приближи до бюрото. — Толкова години го пазиш в тайна. Може би си имал нужда да го споделиш, когато те защитавах. Вероятно съм пропуснал признаците.
Кригър пропя, сякаш се молеше:
— Ло-ли-та. А-ман-да. Ма-ри-я. — После се разсмя, кряскащият смях на петел. — Дали Робърт вече е откъснал черешката на Мария?
Стив дори не се опита да прикрие отвращението си.
— Не търсиш помощ. Искаш да продължиш да се търкаляш в мръсотията.
— Или пък ти си го преварил, а, Соломон? Свил си путето на племенника си?
— Трябва да пратят перверзния ти задник в затвора. Убил си Нанси Лем, за да можеш да се възползваш от дъщеря й.
— Много добре знаеш какво стана. — Усмивката на Кригър беше остра като нож. — Или не вярваш на голи жени? Аманда уби майка си и аз поех вината. Така, както би го направил и ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Да кажем, че Робърт изнасили Мария и горкото момиче умре.
— Какви са тези извратени приказки?
— Един хипотетичен въпрос, Соломон. Ако Робърт убие Мария, няма ли да си готов на всичко, за да не влезе в затвора? Няма ли дори да поемеш вината вместо него?
— С Нанси Лем е било друго. Това е версията, която си пробутал на едно тринайсетгодишно момиче, за да го задържиш в леглото си. С какво си я надрусал, за да я убедиш, че е убила майка си?
— Всъщност — отвърна Кригър — между нас с теб има една доста голяма разлика. Аз си признавам какъв съм, а ти се правиш на такъв, какъвто не си.