От правна гледна точка изглеждаше невъзможно. При просрочените ипотеки не можеше да се шикалкави.
— Собственикът на ипотеката погасил ли си е вноската?
— Не.
— Имотът се присъжда на банката.
Айрини беше просрочила плащанията с пет месеца и банката беше поискала ускоряване на връщането на заема, което означаваше цялата дължима сума наведнъж — а тя дължеше на банката повече от четиристотин хиляди долара. Стив не можеше по никакъв начин да остави делото да стигне до съд.
Чу чаткането на кожени подметки по плочите, извърна се и видя Хардинг Колинс. С бронзов загар. Висок и строен, с красива глава и прошарена коса със скъпа подстрижка. Тъмносив костюм „Брукс Брадърс“ и бяла риза на елегантни сини райета. Ако Колинс не беше истински банков адвокат, можеше да играе такъв по телевизията.
— Ти сигурно си Соломон?
— Седни, Колинс. — Стив се плъзна навътре, за да му направи място на пейката.
— Защо, за Бога, настоя да се срещнем тук? — попита Колинс.
— Харесвам историческите сгради. Дървото тук е дошло от първата презвитерианска църква в Маями, същата, в която Уилям Дженингс Брайън е водел неделно училище.
— Този факт ми е много добре известен.
— Знам. Защото си дякон. Не тук, разбира се. — Нотка на снизхождение. Хардинг Колинс не би посещавал подобна стара църква в бедняшки квартал.
— Дякон съм в презвитерианската църква в Ривиера, на Сънсет Драйв.
„Презвитерианец от предградията“.
Стив се смяташе за градски евреин, макар че имаше толкова малко вяра, че се съмняваше дали изобщо има право да се нарича евреин. В основни линии си беше създал собствена представа за Тъпото Сътворение: вярваше, че ако божествено същество е създало човечеството, той (или не дай си боже, тя) е бил или дебил, или садист.
Тъй като не знаеше кой знае какво за презвитерианците, впрегна Боби и Сеси да търсят и проучват. Сеси намери някаква мръсотия за Колинс, а Боби заяви, че от буквите от „презвитерианец вещ“ се получавало ПРЕЗЕРВАТИВ ЩЕ ЦЕНИ.
— Секретарката ми е хванала твоя проповед миналата седмица — продължи Стив.
Колинс се усмихна и поомекна.
— Секретарката ти е презвитерианка?
— По-скоро пусната под гаранция. Но е харесала словото ти. Било за съчувствието и дълга.
— Служа на Бога. Другата седмица ще говоря за изкуплението. Ако искаш, заповядай.
— Аз съм от друг отбор.
— Всички са добре дошли — отвърна Колинс с прищипана вселенска усмивка. — Сега кажи какво мога да направя за теб?
— „Фърст Дейд Банк“ е завела иск за конфискация на апартамента на моята клиентка Айрини Лорд. За нещастие, Айрини има известни финансови затруднения и се нуждае от отсрочка.
— Чувал съм всякакви покъртителни истории, Соломон. Бащата бил умрял и нямало кой да изкарва прехраната. Детето било в болница. Вятърът духнал покрива и нямало застраховка.
— Да, всички само се жалват.
— Аз представлявам банката. Имам задължения към акционерите й, а не към лигльовците, които са изтеглили прекалено голям заем.
— Защо не прилагаш на практика това, което проповядваш? Милосърдие, съчувствие, служене на Господ Бог.
— Религията е едно, правото съвсем друго. Ако не друг, ти поне го знаеш.
— Защо пък аз?
— Разпитах за теб, Соломон. Ти си обида за акулите.
— Правилата ми са прости. Не лъжа адвоката на отсрещната страна, нито му забивам нож в гърба. Карам направо, тоест ще те изритам право в топките.
— За мен ти си нископлатен адвокат с помиярски скрупули.
— В интерес на истината съм безплатен адвокат, но разбирам какво имаш предвид.
— Ще ти отговоря същото, което отговарям и на всички останали. Никакви преговори. Плаща или изхвърча на улицата. — Беше променил тона си. За частица от секундата се беше превърнал от принципен хуманист в леденостуден адвокат. — Така че, ако не разполагаш с правни основания…
— Като стана дума за това, има проблем с документите, които Айрини е подписала — прекъсна го Стив. — Никъде в договора не пише, че лихвите ще се вдигат. Това е нарушаване на Закона за банките.
— Добър опит, Соломон. Но всеки, който взима заем, подписва отделна клауза за лихвите. Значи е наясно, че могат да се покачват. Само за твое знание, засипани сме от жалби на клиенти. Досега не съм губил нито веднъж, а честно казано, съм се изправял срещу много по-добри адвокати от теб.