Не беше видял Ева Муньос-Голдбърг, която тичаше към входната врата. Тя пъргаво отскочи встрани и предната броня мина на милиметри от нея. Беше в страхотна форма от степ или тай-чи реши Стив. Браво на нея. Иначе щяха да го обвинят в пътнотранспортно произшествие с фатален край.
Ева прескочи едно храстче и се подхлъзна на мокрите от росата камъни. Вторият писък се чу, когато политна напред и се просна на земята. Стив се възхити колко пъргаво се изправи и веднага почна да го ругае.
Колелото на Боби беше опряно на бразилския пипер. Което значеше, че момчето е вътре. Стив чу виковете още преди да стигне до входа. Завари Ева във всекидневната, с разранени колене и разчорлена коса. Крещеше на Боби:
— Къде е Мария? Къде е?
Джанис бе сложила покровителствено ръка на рамото на Боби и бе запречила с пътя на Ева към сина си с мощното си туловище.
— Назад, кучко, че ще ти трябва нова пластична операция.
— Добре, че дойде, Стив — каза Виктория.
Стив не беше сигурен кое е по-тревожното: това, че Ева крещи, или че Джанис държи Боби.
— Ела тук, Боби. — Дръпна го от майка му, пъхна едната си ръка под мишниците му, а другата под задника и го вдигна. Лесно е да вдигнеш някое хлапе, но не и дванайсетгодишно момче, та дори да е кльощаво като Боби.
Боби трепереше, беше пребледнял и имаше кисел дъх.
— Вониш, момче!
— Повърнах.
Стив отнесе Боби в кухнята, само за да го махне от останалите. Чу как Виктория увещава двете жени да се успокоят и да оставят Стив да се оправя.
— Съжалявам, вуйчо Стив.
— Няма нищо. Къде е Мария?
— Не знам. Бяхме във „Феърчайлд“. Тя ми се разсърди и си тръгна.
— Защо ти се разсърди?
— Държах се глупаво.
— И?
— Опитах да направя това, което ми каза доктор Бил…
Стив стисна зъби, заля го гореща вълна.
— Доктор Бил ли?
— Каза, че трябвало да заведа Мария там на пълнолуние, защото тогава момичетата се възбуждали. И после щяла да иска да го направим.
— Но когато сте отишли, Мария е казала „не“?
— Да.
— И ти какво направи?
— Първо се опитах да я принудя. Но после спрях. Спомних си онези глупости, на които ме учеше. „Не“, означава „не“. „Може би“ означава „не“. Да си останеш непорочен е проява на зрялост. И така нататък.
— Браво. Но Мария въпреки това ти се разсърди?
— Да. Стана ми гадно и се издрайфах върху някаква бромелия. Отидох до езерото да се измия и когато се върнах, си беше тръгнала. Взех си колелото, но нейното го нямаше. Реших, че се е прибрала.
— Опита ли се да я настигнеш?
— Да. Как разбра?
— Защото аз щях да се опитам. Щях да карам много бързо. Ако е имала само няколко минути преднина, си щял да я настигнеш.
— Опитах. Но изобщо не я видях.
„Защото е била отвлечена! Когато е отишла да си вземе колелото, някой я е причаквал“.
И тогава си спомни. Разговора в кабинета на Кригър.
„Един хипотетичен въпрос, Соломон. Ако Робърт убие Мария, няма ли да си готов на всичко, за да не влезе в затвора? Няма ли дори да поемеш вината вместо него?“
Ръцете му неволно притиснаха момчето още по-здраво. Противоречиви чувства. Благодарност, че Боби е невредим. Пълен ужас при мисълта, че приятелката му може вече да е мъртва. Може би Боби чу, че Стив се задъхва, или пък усети как сърцето му бие лудо. Независимо какво беше, момчето изхлипа.
След миг Виктория беше до тях и рошеше косата на Боби. Той протегна врат като котарак, който чака да го погалят. След още миг дойде и Джанис.
— Оная кучка се разкара — докладва тя. — Как си, момчето ми?
Боби повдигна рамене. И стегна ръцете си около врата на Стив.
— Стив, мога ли да прегърна сина си, ако обичаш?
— Да.
— Защото нямаш право да го разделяш от… — Изведнъж млъкна. — „Да“ ли каза?
Стив пусна Боби на земята.
— Трябва всички да сме от един отбор, Джен.
— Защо? Какво става?
— Сложи Боби да си легне и ще поговорим.
Озадачена, Джанис уви месестата си ръка около момчето и го поведе към стаята му.
— Какво е станало, Стиви? — попита Виктория.
Той едвам намираше думите:
— Кригър. Отвлякъл е Мария. Ще я изнасили и ще я убие. И ще обвини Боби. Само и само да ми го върне.
Виктория премигна, но бързо се съвзе.
— Ще говоря с Ева. Ти извикай полиция.
В този миг се чу женски писък. Стив го позна веднага. Тази сутрин го чуваше за трети път.
Втурнаха се навън. Ева стоеше до колелото на Боби. Ципът на закачената за седалката винилена чанта беше отворен. Ева притискаше нещо към гърдите си. Миг по-късно, когато Стив осъзна какво е, го заля див ужас.
— Къде е тя? — Ева се затича към Стив и замахна да го удари. — По дяволите! — Гласът й се раздираше от ридания. — Какво й е направил?