Выбрать главу

Чуха се три звука, през интервал от секунда. Пукането на хрущял, тупването на задника на Аманда на пода и скимтене.

Стив чу скимтене — и осъзна, че е изскимтял той. От носа на Аманда шурна кръв, от устните й излезе розов балон.

Вик наистина ли я беше нокаутирала с ябълката?

— Кучка с кучка! — изкрещя Аманда. — Счупи ми носа!

— Вдигни си главата назад, да ти спре кръвта — нареди Виктория, превърнала се изведнъж в медицинска сестра.

— Господи, Вик! Защо го направи?

Беше сащисан. Откакто я познаваше, най-голямата й проява на насилие бе жестокият й бекхенд на тенис корта.

— Нима не разбираш, Стив? Няма смисъл да се молим и да се мъчим да открием искрицата човечност, която мислиш, че се крие в това побъркано зверче.

— А боят ще свърши работа, така ли?

— Ти си демократ, аз съм републиканка.

— И какво от това?

— Ти не вярваш в използването на сила. Но единственият начин да изтръгнем нещо от нея е като минем на вариант „Абу Граиб“26.

— В никакъв случай.

Виктория се отклоняваше от сценария. Стив трябваше да е лошото ченге, но явно не беше се проявил като достатъчно лош.

Аманда се изправи, кръвта продължаваше да шурти от носа й. Посегна към мобилния телефон на масичката, но Виктория я сграбчи за китката и изви ръката й зад гърба.

— Ох! — изсъска Аманда. — Ти да не си лесбийка ма?

Виктория грабна телефона и го хвърли към камината. Улучи картината с Кригър, точно средата на яхтата. Проби дупка в платното.

— Бил ще се ядоса — каза Аманда. В гласа й нямаше и следа от малкото момиченце. — Много си обича тази картина.

Като продължаваше да стиска китката й, Виктория я подкоси и тя падна на колене. Виктория затегна хватката и изви ръката й, все едно кършеше крило на пиле. Кръвта от носа на Аманда капеше по пода. Виктория извиваше ръката й все по-високо и по-високо, докато опаката страна на китката не опря врата й.

— Мамка му! Боли!

— Вик, какво правиш?

— Опитвам се да спася момичето. И Боби. Вземи свърши нещо полезно и намери с какво да я вържем.

Възможно ли беше любимата му жена и съдружничка да е превъртяла?

— Къде е той, Аманда? — попита Виктория. — Къде е завел Мария?

— Да ти го начукам!

Виктория започна да извива китката й към лопатката. Чу се пук! И писък.

— Извади ти се лакътят — уведоми я Виктория. — Тренирам бойни изкуства. Зверски боли, нали?

Аманда лежеше просната на пода и хлипаше.

— Вик, би ли спряла за минутка?

— Нямаме минутка: Ако не открием Кригър, момичето ще умре. Нали така, Аманда?

Нямаше повече „да ти го начукам“, само хълцане.

— Да поработим върху другата ръка — каза Виктория.

— Чакай. — Аманда се надигна на колене. — Бил обича малки момиченца.

— Айде стига бе!

„Коя е тази жена? Това просто не може да е Виктория!“

— Понякога ги отвлича. Не знам какво става с тях.

— Знаеш, разбира се — категорично заяви Виктория. — Ако реши, че могат да го разпознаят, ги убива.

— Не го питам. Имаше едно момиче в Редлендс. Някъде на дванайсет…

„Момичето, което изчезна в Редлендс…“

Кригър се беше опитал да припише изчезването на детето на едно момче с увреждания. Нищо чудно, че знаеше толкова много за серийните убийци. Познанията му спадаха към категорията, на която криминалистите викаха: „Трябва да си такъв, за да знаеш толкова“.

— Къде отиде? — обади се Стив, вече в час с програмата. — Има ли апартамент някъде? Хижа в Глейдс? Къде!

Аманда не отговори и Виктория посегна към другата й ръка. Този път не се наложи да я извива — Аманда се предаде. Обърна глава към картината над камината.

Стив проследи погледа й. Кригър и лъскавата му яхта „Психотерапия“.

— Яхтата! Завел я е на яхтата!

Аманда не каза нито дума, но погледът й говореше, че е познал.

— Къде я държи? — попита Виктория.

— В Гроув — прошепна Аманда.

— Хайде, Стив. Да вървим.

— Не.

— Не?

— Нещо не е наред. Всички лъжат, когато ги измъчват.

Спомни си снимките на яхтата в кабинета на Кригър. Док, канал, остров с мангрова горичка. Островът се виждаше ясно и си спомни, че го беше виждал и преди. Осигуряваше заслон на яхтите, закотвени далеч от дока.

Островът. Островът. Островът.

Не беше в Гроув. Къде беше? Опита се да се съсредоточи, както правеше Боби. Какво можеше да си спомни? Закуска. Не. По-скоро обяд. Ресторантът на магистрала „Рикънбекър“ по пътя към Кий Бискейн. От ресторанта гледаш право през канала към мангровия остров.

— В Грандън Парк е. На Кий Бискейн. Там си държи яхтата.

— Значи тръгвай! — нареди Виктория. — Аз ще се погрижа Аманда да не мърда оттук.

вернуться

26

Иракски затвор, в който са доказани издевателства над иракски арестанти от американски войници — Б.пр.