— Ще влезем вътре — рече и извади парче връв от торбата. Нареди на слугата си Небамум да се обърне.
— На хиксоси ли ще се правим? — попита Бейлет.
— Да, островзори ми соколе. Наблюдавах внимателно лагера: часовите са отпуснати и небрежни. А ние ще бъдем група наперени наемници, които се връщат с пленник.
— Ами ако ни поискат пропуск? Или питат за парола?
— Имаме всичко — Карнак потупа Небамум по рамото и го запита: — Готов ли си? — слабият и жилест слуга кимна в знак на съгласие. Господарят му бе споделил с него плана си, преди да напуснат лагера на фараона. Карнак дръпна назад ръка и зашлеви Небамум през бузата и устата. Бейлет забеляза, че долната устна на Небамум се пукна и потече кръв. — Прощавай — пошепна Карнак и рязна едното му рамо с ножа си, добавяйки още кръв за по-голяма достоверност. Младежът се смръщи от болка, но не протестира. — Оттук нататък влизаме в ролята си — разпореди се Карнак. — Никой да не се обажда. Поназнайвам малко езика на хетите. Часовите са уморени и полупияни от бирата и виното.
Напуснаха скривалището си. Карнак метна въже около врата на Небамум и го поведе като куче. Останалите се стълпиха около тях. Бейлет имаше усещането, че се движи между небето и земята. Усещаше само камъчетата по твърдата почва, чуваше тихото сумтене на другарите си по оръжие и виждаше все по-близките светлини; вече долови и вонята от хиксоския лагер. Групата на нактуа пое по една от пътеките към него. Минаха покрай пленници, приковани за стълбове. На известно разстояние встрани зърнаха трупове на обесени по палмовите дървета, те се полюшваха в нощния въздух на тъмния фон на небето.
Бейлет стисна оръжията си. Хиксосите бяха стъкмили отбранителна линия от струпани колесници. Тук-там бяха оставени пролуки, където в светлината на факли се тълпяха войници. Когато групата стигна до една от тях, видяха как някакъв хиксос принуждава силом жена с опрян до гърлото й нож да коленичи в прахта, за да я насили за забавление на останалите войници, които дюдюкаха и подсвиркваха. За миг възгласите им спряха, когато Карнак и останалите минаха покрай тях, дърпайки Небамум след себе си. Сцената остана завинаги в съзнанието на Бейлет — хиксоси с пуснати до раменете коси и жестоки лица, боядисани с цветовете на войната, и с окачени по тях пъстри сбирки от оръжия и брони, заграбени от победените им врагове. Египетското девойче, видяло не повече от петнайсет лета, бе коленичило голо, а хетският офицер, надигнал препаската си, завираше щръкналия си пенис в лицето й. Един от стражите извика нещо. Карнак му отговори на гърлено звучащ език. Мъжът се изсмя.
Египтяните навлязоха във вътрешността на лагера. Вонята от походните нужници бе примесена с плътния мирис на готвено от казаните. Навсякъде лежаха хиксоски войници — някои групирани по подразделения, а други — изтегнати безразборно по земята с винени мехове и чаши до тях. Египтяните отстъпиха, за да мине с грохот колесница с двама вързани за коша й безпомощни пленници, влачени и подмятани в прахта. Наоколо имаше още много доказателства за бруталността на хиксосите: готварски казан, пълен догоре с отрязани глави, от който още се отцеждаше кръв; набучен на кол пленник в страни; до него около врата на друг бе омотано мокро въже и от гърлото му се чуваха задавени звуци и накъсано дишане — въжето щеше да продължи да се свива, докато пленникът издъхнеше бавно и мъчително. Групата нактуа навлизаха все по-навътре и вече достигаха шатрите на офицерския състав и на хиксоските благородници. Бейлет не можеше да повярва, че се добраха в самото сърце на лагера, без да ги спрат нито веднъж. Карнак се оказа напълно прав: вземаха ги за такива, каквито изглеждаха — наемници на хиксосите, водещи пленник. Групата стигна до един участък, ограден с набързо вдигната стена. Тук офицерът беше по-бдителен, макар че гледаше достатъчно сънливо. Той застана пред тях с вдигната ръка. Карнак му каза нещо на хетски. Видимо удовлетворен, офицерът отстъпи встрани. Бейлет долови името на Мерецегер. Очевидно Карнак бе заявил, че водят пленника направо при магьосницата. Навлязоха в царския участък, ограден с пръстен от факли; пламъците им, подхранвани от катран и смола, пращяха силно и хвърляха искри, отнасяни от вятъра. Виждаха се повече стражи, някои от които бяха с церемониални брони. Вдясно бе разположена шатрата на хиксоския вожд, а вляво се издигаше нещо средно между навес и палатка във формата на храм. Вън от него се виждаше голяма кола с олтар жертвеник. На светлината на факлите Бейлет съзря по него белези от кръв. Значи тук Мерецегер извършваше жертвоприношенията!