Убийците

Ърнест Хемингуей Убийците

Вратата на снекбара „При Хенри“ се отвори. Двама души влязоха и седнаха на високите столчета край бара.

— За вас? — запита ги Джордж.

— Не знам — каза единият. — Какво ще ядеш, Ал?

— Не знам — отвърна Ал. — Не знам какво да взема.

Навън се смрачаваше. През витрината се виждаха електрическите светлини на улицата. Двамата мъже на високите столчета четяха листа. Ник Адамс ги гледаше от другия край на бара. Когато те влязоха, той разговаряше с Джордж.

— Свинско печено с ябълков сос и картофено пюре — поръча първият.

— Още не е готово.

— Тогава за какъв дявол сте го вписали в листа?

— То е за вечеря — обясни Джордж. — От шест часа нататък.

Джордж погледна часовника на стената зад бара.

— Сега е пет.

— Часовникът показва пет и двадесет — възрази вторият.

— Напред е с двадесет минути.

— По дяволите часовникът — каза първият. — Какво имаш за ядене?

— Мога да ви предложа различни сандвичи — каза Джордж. — Също шунка с яйца, бекон с яйца, дробчета с бекон или бифтек.

— Дай едни пилешки крокети със зелен грах, бял сос и картофено пюре.

— Това е за вечеря.

— Каквото поискаш, все за вечеря. Цялата ви работа е такава.

— Мога да ви предложа шунка с яйца, бекон с яйца, дробчета…

— За мен шунка с яйца — поръча този, когото наричаха Ал. Той носеше твърдо бомбе и черно пардесю, закопчано догоре. Имаше дребно, бледо лице и тънки устни. Носеше копринено шалче и ръкавици.

— Един бекон с яйца — каза другият. На ръст той беше колкото Ал. В лице не си приличаха, но бяха облечени досущ еднакво — като близнаци. Връхните им дрехи бяха тесни и изпънати. Те седяха наведени напред, облакътени на бара.

— Има ли нещо за пиене? — запита Ал.

— Светла бира, портер, джинджър-ейл.

— Питам за пиене, ясно ли е?

— Само това, което изброих.

— Весел град — каза другият. — Как се казваше?

— Съмит.

— Чувал ли си го някога? — обърна се Ал към приятеля си.

— Не.

— Какво правите тук вечер?

— Вечерят — каза другият. — Всички идват тук и си поръчват това забележително меню.

— Вярно — намеси се Джордж.

— Значи, мислиш, че е вярно, а? — обърна се Ал към Джордж.

— Да.

— Ти си бил голям умник.

— Вярно — каза Джордж.

— Напротив, не си. — Ти как мислиш, Ал?

— Той е тъп — каза Ал. — Как ти е името? — обърна се той към Ник.

— Адамс.

— Още един умник. Не си ли съгласен, Макс?

— Градът е пълен с умници — каза Макс.

Джордж сложи на бара две блюда, едното — шунка с яйца, другото — бекон с яйца. След това донесе две порции пържени картофи и затвори прозорчето към кухнята.

— Кое беше за вас? — обърна се той към Ал.

— Не помниш ли?

— С шунката.

— Той бил наистина умник — каза Макс, протегна ръка и пое шунката с яйцата. Двамата започнаха да се хранят, без да свалят ръкавиците си. Джордж ги гледаше.

— Какво зяпаш? — обърна глава Макс към него.

— Ей така.

— Ще ти кажа аз ей така. Гледаше мен.

— Може би момчето е искало да се пошегува, Макс — каза Ал.

Джордж се засмя.

— Няма нищо смешно — подхвана пак Макс. — Няма нищо смешно, ясно ли е?

— Добре — отговори Джордж.

— Чуваш ли, Ал? — обърна се Макс към другия. — Той мисли, че било добре. Духовито, нали?

— Той е мислител — каза Ал. Двамата продължиха да ядат.

— А как се казва оня умник там? — обърна се Ал към Макс.

— Ей, умнико — подвикна Макс към Ник. — Хванете се под ръчичка с твоето приятелче и минете зад бара.

— Защо? — запита Ник.

— Ей така.

— Хайде, умнико, по-добре мини оттатък — подкани го Ал. Ник мина зад бара.

— Какво има? — запита Джордж.

— Не е твоя работа — каза Ал. — Кой е в кухнята?

— Черният.

— Какъв черен?

— Черният, който готви.

— Извикай го.

— Защо?

— Извикай го.

— Къде се намирате?

— Знаем много добре къде се намираме — каза този, когото наричаха Макс. — Имаме ли вид на глупаци?

— Дрънкаш като глупак — прекъсна го Ал. — За какъв дявол си седнал та спориш с това хлапе? Ей, ти — обърна се той към Джордж, — кажи на черния да дойде тук.

— Какво ще правите с него?

— Нищо. Размърдай си мозъка, умнико. Какво бихме сторили на един черен?

Джордж отвори прозорчето към кухнята. — Сам! — извика той. — Ела за малко.

Вратата към кухнята се отвори и негърът влезе.

— Какво има? — запита той. Двамата на бара го изгледаха.

— Няма нищо, чернилко. Застани там! — каза Ал. Негърът Сам, с бяла престилка, гледаше двамата непознати.

— Да, сър — подчини се той. Ал слезе от високото столче.

— Отивам в кухнята с черния и с умника — каза той. — Хайде в кухнята, чернилко! И ти, умнико. — Ал пусна Ник и готвача да минат пред него, влезе след тях в кухнята и затвори вратата след себе си. Макс седна срещу Джордж на едно от високите столчета. Но той гледаше не Джордж, а огледалната стена зад него. Личеше, че преди да го направят закусвалня, заведението е било бар.