— Лека нощ, мисис Бел.
— Лека нощ.
Ник тръгна по тъмната улица, заобиколи ъгъла при уличната лампа и по следите от автомобилните гуми отново стигна до ресторантчето на Хенри, Джордж беше вътре, застанал зад бара.
— Намери ли Оле?
— Да. Той е в стаята си и не иска да излиза.
Щом чу гласа на Ник, готвачът се подаде на вратата откъм кухнята.
— По-добре да не слушам — каза той и затвори вратата.
— Каза ли му — запита Джордж.
— Казах му, разбира се, но не се изненада.
— Какво смята да прави?
— Нищо.
— Ще го убият.
— Сигурно.
— Сигурно се е заплел в някаква история в Чикаго.
— Сигурно.
— Отвратително.
— Ужасно — каза Ник.
След това замлъкнаха и двамата. Джордж се наведе взе една кърпа и изтри бара.
— Интересно какво ли е направил? — поде отново Ник.
— Участвувал е в някаква нечиста работа и е измамил съучастниците си. Обикновено това е причината.
— Ще се махна от този град — каза Ник.
— Да. Това не е лоша идея.
— Не мога да понасям мисълта, че той стои в стаята и знае, че ще го убият. Страшно е.
— По-добре не мисли за това — каза Джордж.