— Малко му завиждам.
— За кое, за любовта ли? — попита Арута.
— Ами да. Зная, че някой ден и аз ще срещна жена, която ще ми е особено близка, но никога досега не ми се е случвало да изпитвам подобна… младежка радост от срещата с една млада дама.
Арута се разсмя.
— Джими, откакто те познавам, винаги си бил непоправим циник. Всъщност на колко години беше, когато се срещнахме — на четиринадесет?
Джеймс също се разсмя.
— Нещо такова, ваше височество. С ваше разрешение ще се оттегля, за да се почистя преди вечерята.
— Аз също — добави Амос. — Чувствам се, сякаш са ме въртели на шиш.
— Вървете — кимна Арута, — а аз ще наредя да докарат повечко вино и ейл. Имаме нужда да се поотпуснем. — Лицето му помрачня. — А утре пак се захващаме за работа.
Джеймс и Амос се спогледаха и тръгнаха. И двамата познаваха достатъчно добре Арута и не се съмняваха, че няма да се спре пред нищо, за да открие онзи, който стои зад опита за убийство на принца на Оласко — и че когато го направи, ще се погрижи негодникът да получи най-строго наказание.
Уилям си проправи път през гъстата тълпа в странноприемницата и откри Талия зад бара, където помагаше на баща си да поднася ейл. В този час помещението бе пълно с изнурени работници, които имаха много по-голям интерес към напитките, отколкото към храната.
Той се подпря на тезгяха и търпеливо изчака момичето да го забележи.
— Уил! — извика тя и на лицето й разцъфна радостна усмивка. — Кога се върна? — Изприпка при него и го целуна по бузата.
— Ами, тази вечер — рече той и се изчерви. — Но имах малко работа в двореца, та принцът ме освободи чак сега.
— Вечерял ли си?
— Аа, не — отвърна той и изведнъж осъзна, че го мъчи вълчи глад.
— Ще ти приготвя нещичко — обеща тя. — Татко, виж, Уили е дошъл!
Лукас погледна към тях и му помаха.
— Добър вечер, момко.
— Добър вечер, господине — отвърна Уилям.
Талия изчезна в кухнята.
— Гледаш по онзи начин — рече Лукас.
— По кой начин, сър?
— И аз съм бил на служба.
— Аха — кимна Уилям. Започваше да се досеща.
— Трудности?
— И още как — рече Уилям. — Изгубихме някои добри другари.
Лукас го потупа по рамото.
— Радвам се, че поне ти се върна, момчето ми.
— Благодаря ви, сър.
Талия се върна с храната и каза:
— Ще ти сипя и ейл. — И му наля голяма халба. — Чаках те — добави с блеснал поглед. — Зная, че не е редно да го казвам, но си е така.
Уилям се изчерви, сведе очи към халбата и промърмори:
— Радвам се, че ми го каза. Аз… през цялото време си мислех за теб.
Тя се огледа, сякаш някой я бе повикал, но Лукас й даде знак да не се притеснява и да остане още малко с Уилям.
— Е — заговори тя, — разкажи ми за подвизите си.
Той се засмя.
— По-скоро за глупостите, като се има предвид, че целият съм в рани.
— Ранен ли си? — попита тя и лицето й стана загрижено.
— О, не — побърза да я успокои той. — Само драскотини.
— Добре — рече тя и се престори на разгневена. — Защото в противен случай щях да се постарая да отмъстя за теб.
— Наистина ли? — Той прихна.
— Разбира се. Нали не си забравил, че съм отгледана от Сестрите на Кахули?
Той не отговори, но продължаваше да я гледа усмихнат и да се наслаждава на компанията й и на скъпоценните мигове покой.
Арута не беше мигнал през цялата нощ. Джеймс не се съмняваше в това от минутата, в която влезе в кабинета му. Ако се съдеше по торбичките под очите на Уилям, младежът също бе будувал, но вероятно по съвсем различна причина от тази на принца.
Амос изглеждаше както винаги — ухилен, изпълнен с енергия, готов да даде съвет.
Арута посочи на Джеймс едно кресло и рече:
— Надявам се, че си успял да си починеш?
— Достатъчно, за да мога да се наслаждавам на живота, сър — отвърна Джеймс, докато сядаше.
— Добре, защото има някои въпроси, с които бих искал да те запозная незабавно. — Арута се изправи, заобиколи бюрото и продължи: — Амос, знаеш, че неведнъж съм ти поверявал живота си. Уилям, ти си член на моето семейство. Ето защо ви казвам това. Преди известно време поръчах на Джеймс да създаде шпионска мрежа.
— Крайно време беше — подметна ухилено Амос. — Той е най-големият хитрец, когото съм срещал, и ще ви призная, че го обичам като син, какъвто никога не бих си пожелал да имам.
— Е, благодаря ти все пак — отвърна с усмивка Джеймс.
— Нямам нищо против синовете — продължи все така безгрижно Амос. — Дори не е изключено да имам един-двама някъде, но ако се случи да ги срещна и дори с нещо дребно ми напомнят за теб, Джеймс, ще се метна от първия пристан.