— Чака ни доста работа — заяви Арута, — но първо ще ида да ядосам херцога и да разваля един предполагаемо чудесен ден на принца.
— Още нещо, ако разрешите, ваше височество — обади се Джеймс.
— Да?
— Бих искал да помолите Нейно височество да организира още един бал, и то скоро.
Арута, който вече се надигаше, спря, изненадан от странната молба.
— Защо, скуайър? Останах с впечатлението, че бихте предпочели да се провирате из каналите под града, вместо да присъствате на забавите, организирани от Анита.
— Всъщност, ваше височество — обади се Уилям, — молбата е моя. Джеймс обеща да я отправи вместо мен.
— На Уилям му хрумна идеята капитан Трегар да бъда награден за достойно изпълнение на задачата, а след това да бъде представен на някои млади дами от висшето общество — обясни Джеймс.
— Но защо? — Арута учудено повдигна вежди.
Уилям се изчерви, но продължи:
— Той е много способен офицер, изключително храбър и освен това… ми спаси живота.
— Това заслужава награда — съгласи се Арута.
— А може би и поземлено владение — допълни Джеймс. — Не е необходимо да е голямо, достатъчно е да осигурява приличен доход.
— Защо не и титла? — добави през смях Амос.
Джеймс кимна сериозно.
— Придворен скуайър ще е напълно достатъчно.
— Какво сте намислили вие двамата? — попита Арута.
— Не виждаш ли? — избухна в смях Амос. — Решили са да женят капитана.
— Да го женят?
— Не е само моя идеята, сър — въздъхна Уилям. — Другите млади офицери ме накараха да обещая, че ще помогна на капитан Трегар да сложи край на ергенския си живот.
Епилог
Срещи
Над главите им крякаха чайки.
Джеймс и тримата му спътници си проправяха път през тълпата на пристанището — бързаха към последния кораб на кея, на който вече течеше трескава подготовка за отплаване. И други кораби в залива вдигаха котва, за да се възползват от вечерния отлив. Някои от тях дори вече заобикаляха външния вълнолом и разпъваха платна, други ги теглеха лодки с гребла, насочвани от опитни лоцмани.
Джеймс, Грейвс, Кет и Лимм стигнаха „Кралски леопард“ и спряха. Двамата пазачи на трапа отдадоха чест, когато Амос излезе лично да посрещне скуайъра на принца.
— Адмирал Траск, позволете да ви представя моите приятели — рече официално Джеймс.
Амос се захили.
— Стига де, нали ги познавам. — Той кимна на Етан Грейвс и Лимм и улови Кет за ръката. — Чух, че се очаквал наследник, а?
— Да — кимна Кет и се изчерви.
Джеймс също се засмя и намигна на Грейвс. Доколкото познаваше Кет, тя никога през живота си не се бе засрамвала от каквато и да било забележка.
— Чудесно, скъпа, защото наредих да ви приготвят каюта — за вас и вашия съпруг. — Той я поведе нагоре по трапа.
— Сбогом, Кет — подхвърли Джеймс.
Тя се обърна и му помаха, а Етани каза:
— Идвам след минутка.
— Лимм, трябва да поговоря с Етан насаме — обърна се Джеймс към момчето.
— В такъв случай, скуайър, желая ви всичко хубаво и ви благодаря за всичко, което направихте за нас. Винаги ще съм ви задължен.
Джеймс се опита да изслуша със сериозен вид думите на младия крадец.
— Тръгвай, Лимм, и се постарай да започнеш живота си наново. Помни: Дърбин не е Крондор. Внимавай да не се изкушиш да кривнеш пак.
— Не се безпокойте, скуайър. Вие сте моят герой и отсега нататък ще следвам вашия пример. Щом вие сте успели да забравите стария начин на живот и да станете почтен човек, и аз ще мога.
— Аз ще го пазя да не кривне от правия път, Джими — обеща Грейвс. — Хайде, тръгвай. — Той побутна младежа към кораба.
Джеймс изчака Лимм да се качи на борда, после дръпна Грейвс настрана от двамата пазачи, бръкна под наметалото си, извади една кесия и му я подаде:
— Вземи.
— Не мога да приема злато от теб, Джими. И без това направи твърде много за нас.
— Ще ти трябва, за да започнеш на чисто. Смятай го за заем.
Грейвс кимна.
— Разбирам. Благодаря ти. — Взе кесията и я прибра в пояса си.
— Амос каза, че познава в Дърбин двама, на които би доверил и живота си. Единият е корабен майстор, а другият — доставчик на храна. И двамата ще могат да носят съобщения на крондорските кораби.
— Вече наруших две клетви — заяви Грейвс. — Какво те кара да мислиш, че няма да наруша и тази към теб?
Джеймс сви рамене.
— Нищо, Етан, освен дето те познавам добре и зная защо си нарушил онези клетви. Излишно е да ти напомням, че гневът на Арута може да те застигне и в Дърбин. Ти си безстрашен човек… — той спря за миг, после добави: — особено когато става въпрос за собствената ти безопасност.