— Сигурно си прав — кимна Грейвс и вдигна глава към борда на кораба, където стояха Лимм и Кет.
— Никой не ги заплашва, Етан — побърза да го успокои Джеймс. — Кълна ти се.
Грейвс видимо се отпусна.
— Искам само да кажа — продължи Джеймс, — че отговорността ни променя. Погледни мен! — Той се захили.
— Някои неща никога не се променят, Ръчице — отвърна бившият бияч и също се засмя. — Какво смяташ да правиш с Уолтър и другите?
— Нищо — отвърна Джеймс. — Утре ще намина да ги видя в скривалището и ще им съобщя, че вече могат да си покажат носовете. Те ще си мислят, че работят за мен, но аз знам и кътните им зъби. Готови са да ме продадат веднага щом решат, че имат изгода. — Джеймс за момент се замисли. — Освен това подозирам, че Праведника скоро ще се покаже на хоризонта и ще си събере всички заблудени овчици. Не, Етан, трябва ми човек като теб, но ще ми е доста трудно да го намеря.
— Е, благодаря още веднъж — рече Грейвс и му подаде ръка. — Рядко се случва да започнеш втори живот, а виж, трети е вече истинско чудо.
— Какво пък, може би Ишап има други планове за теб.
— Изглежда е така — кимна Грейвс.
— Когато пристигнеш в Дърбин, купи някоя малка странноприемница, по възможност до казарма или още по-добре — до двореца на губернатора. От онези местенца, където войниците обичат да е отбиват, за да си пийнат и побъбрят. Дръж разумни цени и си отваряй ушите.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Грейвс.
— Хайде, качвай се — подкани го Джеймс. — Че днес ме чака и друга работа.
Изпрати Етан с поглед, докато той се качваше на борда. Появи се Амос и нареди да вдигнат стълбичката и да откачат въжетата. Моряците се завтекоха да изпълняват заповедите му, а през това време лоцманът застана на носа на „Кралски леопард“ и започна да дава инструкции на лодката-влекач. Корабът бавно се отдалечи от кея.
Джеймс хвърли последен поглед на своя стар приятел Етан, след това се обърна и закрачи към кралския пристан. Даваше си сметка, че желанията му все още надхвърлят възможностите, но се надяваше някой ден да разполага със свои агенти в двореца на Велики Кеш. За момента се радваше дори на помощта на Грейвс в Дърбин. Очакваше това да е първото изпитание на замисления от него план. Грейвс щеше да използва Лимм, за да осъществява контакт с двамата, които им бе посочил Амос, а те щяха да пращат съобщенията по корабите, плаващи между Дърбин и Кралството.
На излизане от пристанището забеляза Джонатан Мине, който явно го чакаше. Младият жандарм го поздрави с кимване.
— Откри ли го? — попита Джеймс.
— Да, скуайър. Държи едно малко магазинче в края на кея, отпред виси герб с котва и две кръстосани весла.
— Говори ли с него?
— Не — отвърна Джонатан. — Наблюдавах от разстояние, за да проверя дали магазинчето работи, после дойдох тук.
— Добре — рече Джеймс. — Връщай се към ежедневните си задължения. И не забравяй да благодариш на баща ти, задето забеляза, че този човек се е върнал в града.
Джонатан си тръгна, а Джеймс се замисли как да действа. Поради липса на по-добра възможност избра най-дръзкия подход и тръгна към магазинчето, за което му бе казал Джонатан.
Докато вървеше, се замисли как да подхване разговора. Спря пред вратата, поколеба се за миг, после я побутна, разклащайки окаченото над нея звънче.
Иззад тезгяха излезе мъж на средна възраст, но с вече прошарена коса. Имаше едро, но не затлъстяло тяло. Повдигна вежди и каза:
— Господине, тъкмо смятах да затварям. Не бихте ли наминали утре заран?
— Доналд ли се казваш? — попита Джеймс.
Мъжът кимна и се облегна на тезгяха. На рафтовете зад него бяха подредени стоки, каквито обикновено, се търсеха на пристанището: сандъчета с пирони, въжета, котви, части от такелаж.
— Аз съм скуайър Джеймс от двора на принца — представи се Джеймс, като следеше внимателно каква ще е реакцията.
Лицето на мъжа остана безстрастно.
— Познавам придворния снабдител, момко — отвърна той. — Ако те праща той, казвай за какво си дошъл, че бързам да се прибера вкъщи.
Джеймс се усмихна. Мъжът въобще не се притесни при споменаването на принца, но Джеймс и не очакваше да е иначе.
— Всъщност работата ми е свързана по-скоро със спазването на закона, отколкото със снабдяването на двореца.
Отново никаква реакция.
— Името ти наскоро се появи в списъка.
Този път мъжът като че ли трепна, но лицето му си остана непроменено.
— Какъв списък? — попита той, втренчил в Джеймс сините си очи.
— На хора, убити неотдавна в града.
— А, убийствата ли? И аз чух за тях. Е, както сам виждаш, не съм мъртъв. Не зная как името ми е попаднало в този списък.