— Ето го татко!
Арута даде знак на колоната да спре, пренебрегна официалните поздравления на церемониалмайстора, скочи от коня и пристъпи към семейството си. Първо прегърна жена си, после поздрави синовете и дъщеря си.
Джеймс кимна към почетната гвардия, строена отстрани, и подметна на Локлир:
— Уили е на служба.
Уилям, синът на Пъг, вече бе произведен в кадет. Той се спогледа с Джеймс и му кимна едва забележимо.
В този момент бе подадена обща заповед да слизат от конете. Джеймс и Локлир скочиха едновременно от седлата. Дотичаха прислужници и отведоха изморените животни.
Дългът повеляваше да почакат, докато не бъдат освободени от принца, и те застанаха отдясно на Арута.
Анита ги поздрави лъчезарно и насочи вниманието си към принца.
— Знаех си, че не бива да се безпокоя и че ще се върнеш при мен.
— Винаги — отвърна с щастлива усмивка Арута.
Малка група придворни се бяха скупчили отзад и Арута ги поздрави. По израженията им видя, че ще се наложи да свика съвет, преди да си позволи удоволствието да отдели повече внимание на семейството си. Забеляза, че присъства и шерифът на Крондор, и от устните му се отрони въздишка. Това можеше да означава само, че има сериозни въпроси за решаване, защото макар и важен сановник, шерифът не беше член на крондорския двор. Принцът погледна към Гардан и му каза:
— Маршале, осведомете се какво искат шерифът и останалите и ми докладвайте след половин час в работния кабинет. Искам да се отърся от този прахоляк, преди да се заема с работа. — Той се усмихна на Анита. — Ще открадна и няколко минути, за да поговоря с жена ми и децата. — Той се наведе и целуна Анита по бузата. — Отведи децата в нашите покои. Няма да се забавя повече от няколко минути, скъпа.
Анита поведе децата, а Арута повика Джеймс и Локлир, и каза:
— Няма почивка за лошите момчета. — Погледна към дворцовата охрана и добави: — Младият Уилям изглежда, сякаш ще се пръсне, ако веднага не ни каже нещо важно — идете и вижте какво му е на ума. Сигурен съм, че ще чуя малко по-различна версия от моите придворни. Ако нещо изисква да поразузнаете из града, направете го, но гледайте да се върнете преди края на вечерята. — Той погледна Джеймс право в очите и му каза: — Знаеш какво трябва да правиш.
Джеймс кимна. Когато се отдалечиха, Локлир попита:
— Какво имаше предвид?
— С кое?
— Ами с това: „Знаеш какво трябва да правиш“.
— Едно нещо, което двамата с него обсъждаме още откакто те прати в Тир-Сог…
— Не е необходимо да ми напомняш за моето изгнание в Тир-Сог — прекъсна го нервно Локлир.
Джеймс го дръпна към дворцовата стража.
— Как са нашите млади кадети днес, мечемайстор? — обърна се той към техния началник Макуирт.
— Все още не ги бива за нищо, скуайър, макар че един-двама от тях биха издържали, ако ги назначат за офицери в моята армия.
Джеймс се засмя сухо, тъй като двамата с мечемайстора не се обичаха особено. Като придворен на принца, младият мъж формално не се числеше към армията, но от друга страна, се бе прославил с уменията си в сабльорството и с това, че е предпочитан партньор на принца в упражненията му по фехтовка. Освен това като скуайър, тоест офицер с някакъв макар и неуточнен ранг, той бе по-старши от войниците и можеше да ги командва, което несъмнено дразнеше Макуирт.
Въпреки всичко това Джеймс уважаваше Макуирт, тъй като старият войник си разбираше от работата и офицерите, които подготвяше, особено тези, които бяха подбирани за елитната кралска гвардия, до един бяха чудесни войници. По време на многобройните си пътувания Джеймс бе виждал както най-слабите, така и най-силните единици на войската на принца и знаеше, че хората на Макуирт са най-добрите, с които разполагат Западните владения.
— Бих искал да разговарям с братовчеда на принца, мечемайстор, стига да не ви е нужен в момента.
Ветеранът погледна намръщено Джеймс, после се извърна рязко и кресна:
— Свободни сте! Кадет Уилям, при мен!
Уилям дотича и застана мирно пред мечемайстора. Останалите кадети тръгнаха към казармата.
— Сър?
— Един придворен желае да разговаря с теб. Когато свършите, прибери се в казармата и си провери оборудването. — Макуирт изгледа Джеймс и Локлир и им рече: — Приятен ден, господа.
— Слушам, сър! — отдаде чест Уилям.
Старият мечемайстор се отдалечи и Уилям погледна въпросително Джеймс.