— Какви са новините? — попита го той.
— Всякакви — отвърна Уилям. Беше нисък на ръст, макар и по-висок от баща си. Момчешкият му вид постепенно се бе изгубил след няколко месеца служба и някога крехките му рамене се бяха налели. Знаеше се, че владее до съвършенство двуръчния меч, опасно оръжие, което повечето войници избягваха, а ездаческите му умения бяха несравними. — Идната седмица ще ме произвеждат.
— Моите поздравления — захили се Локлир. — А мен пък ще ме прогонят в изгнание.
— Пак ли? — попита Уилям.
Джеймс се засмя.
— Не пак, а все още. Арута одобри решението му да напусне определения му гарнизон и да се прибере с важните вести, но смята, че това не е достатъчно, за да отмени присъдата си. Студеният север го очаква.
— Утре потеглям за Тир-Сог — навъси се Локлир.
— Нещо май не е наред в града — смени темата Джеймс. — Какво си чул, Уили?
Само членовете на семейството на принца, Локлир и Джеймс наричаха Уилям така — фамилиарност, която не бе позволена на никой ДРУГ.
— Странни неща. Изглежда, че последната седмица е имало необичайно висок брой мъртъвци, открити по улиците и в домовете им.
Джеймс кимна.
— Това обяснява защо шерифът чакаше принца.
Той потъна в замислено мълчание. Неведнъж си бе имал работа с шериф Уилфред Мине още по времето, когато се препитаваше като крадец. На няколко пъти бе на крачка от това да стане негов почетен гост в стария градски затвор. Шерифът приемаше Джеймс като скуайър на принца и се държеше с нужното почитание за ранга му, но отношенията им винаги си оставаха хладни. Джеймс изведнъж бе споходен от един далечен спомен — младият Уилфред мърда ядосано мустаци, докато Джеймс за пореден път му се изплъзва по покривите.
Но шерифът бе стриктен в задълженията си и се опитваше, доколкото е възможно, да държи под контрол престъпния свят на Крондор. За разлика от някои други чиновници, Уилфред Мине се славеше като неподкупен служител.
Това, че си бе позволил да чака пристигането на принца заедно с първите благородници на града, означаваше, че има въпроси, чието решаване не търпи никакво отлагане.
— Прибирай се в казармата — рече Джеймс на Уилям. — Ние с Локи ще настигнем Арута.
— Жалко, че ще пропуснеш произвеждането ми — обърна се Уилям към Локлир.
— Не бери грижа, Уили — намеси се Джеймс. — Друг път ще празнуваме и тогава ще си поканим най-хубавите момичета в града.
Уилям се изчерви, после каза:
— Пази се, Локи.
Локлир му махна за сбогом и когато младежът се отдалечи, се обърна към Джеймс.
— Видя ли как се засрами? Обзалагам се, че още не е бил с жена.
Джеймс сръга приятеля си с лакът.
— Не всеки е чевръст като теб, Локи.
— Но той е почти на двайсет! — възкликна Локлир с престорено учудване.
— Той е умно момче и го чака блестящо бъдеще. Предполагам, че докато се върнеш, нещата ще се променят. Мислиш ли?
— Сигурен съм — кимна Джеймс, докато влизаха в двореца. — Лично ще се погрижа да му намеря някоя хубава девойка, която да му разкрие тайните на женските ласки.
— Докато се върна! — повтори ядосано Локлир. — Че кога ли ще е това? Колко още смяташ, че ще ме държи там Арута?
Джеймс се засмя, но не отговори. Докато крачеха по коридора, към кабинета на принца, Локлир се опита да му върне сръгването в ребрата, но Джеймс ловко отскочи — за миг двамата заприличаха на някогашните момчета.
Когато наближиха кабинета, Арута тъкмо идваше от кратката среща с жена си и децата. Крачеше уверено по коридора, който свързваше кабинета с личните му покои. Джеймс забърза да се изравни с него и Локлир го последва. Застаналите на пост пред вратата пажове я отвориха широко.
Вътре ги посрещна церемониалмайсторът Брайън Деласи. Вдясно от него стоеше неговият помощник Джеръм. Двамата се поклониха едновременно на принца, но Джеръм успя да кимне на Джеймс и Локлир, с които се познаваше от малък.
— Много съм изморен и искам колкото се може по-бързо да се върна при семейството си — заговори принц Арута. — Ето защо ще оставим официалната част за тържествената вечеря утре! Кое е най-неотложното?
Деласи кимна, огледа присъстващите и попита:
— Да изчакаме ли идването на рицар-маршала?
В този момент Гардан влезе.
— Хиляди извинения, ваше височество. Исках да се уверя лично, че хората ми ще се погрижат за животните и екипировката.
Арута се засмя.
— Гардан, отдавна вече не си десетник. Ти си рицар-маршал на Крондор. Имаш подчинени, чието задължение е да проверяват подобни неща.
Гардан кимна невъзмутимо и отвърна:
— Има нещо важно, което трябва да обсъдя с вас. — Изгледа присъстващите благородници и добави: — Но може да почака, докато приключим с разговора. Ваше височество?