Арута даде знак, че могат да започват.
— Ваше височество — заговори Деласи, — по време на вашето отсъствие пристигнаха две писма от Велики Кеш, които, макар и свързани с маловажни въпроси, налагат официалния ви отговор.
Арута махна с ръка към Джеймс.
— Оставете му ги. Ще ги прочета довечера и ще подготвя отговора утре заранта.
Деласи подаде писмата на Джеймс, който ги пъхна под мишница, без да ги поглежда.
Церемониалмайсторът погледна към шерифа, който пристъпи напред и се поклони.
— Ваше височество, боя се, че се налага да докладвам за бум на улични убийства, откакто напуснахте града.
Принцът помълча за миг, сякаш обмисляше чутото, после отвърна:
— И смяташ, че това е нещо, което изисква личното ми внимание? В този град убийствата не са невиждано явление.
— Така смятам, ваше височество. Сред убитите има и известни хора, открити с прерязани гърла в леглата. Жените им спели до тях, без дори да разберат какво се е случило.
Арута погледна към Джеймс и кимна едва забележимо. Джеймс знаеше за кого мисли принцът: за Нощните ястреби.
Вече близо десет години градът не познаваше страха от Гилдията на смъртта. Наети от самия Мурмандамус, за да всяват ужас, убийците бяха изчезнали в края на Войната на разлома. Но преди няколко месеца плъзнаха слуховете за тяхното завръщане. А сетне наистина се появиха неочаквано, на различни места в пределите на Крондор. Джеймс собственоръчно бе премахнал техния главатар, но не хранеше надежди, че с това Нощните ястреби ще изчезнат от хоризонта. Сигурно другарчетата им в Крондор вече бяха известени за смъртта на Навон дьо Сандау, който бе работил под прикритието на кешийски търговец. Разкривайки истинската му самоличност, Джеймс едва не изгуби живота си на дуел и успя да му надвие само благодарение на упоритите занимания по фехтовка в партньорство със самия Арута.
— Какво откриха хората ви? — попита обезпокоено Арута.
— Нищо, ваше височество. Някои от жертвите бяха хора, за които би могло да се очаква, че ще завършат живота си по този начин: търговци с влияние в града. Но други не изглеждаха толкова важни за никого, освен за семействата си. Няма никакъв смисъл, нито връзка, между тези злодеяния. Изглеждат напълно… случайни.
Арута се облегна назад, претегляйки чутото.
— Случайни значи? — повтори накрая. — А може би ние не разбираме принципа в подбора на жертвите. Наредете на хората си още утре да разпитат подробно семействата на убитите, тези, които са работили с тях, съседите и всеки, който би могъл да знае нещо за причините. Нищо чудно да има някаква важна информация, която просто да не забелязвате или да пропускате. Нека всеки от хората ви се придружава от писар, който да записва разговорите. Едва тогава може би ще открием връзка между всички тези убийства. — Той въздъхна с посивяло от умора лице. — Връщайте се на поста си, шерифе. Утре ви чакам в двора, за да обсъдим отново този въпрос. Искам докладите на хората ви да са на бюрото ми до утре вечер.
Шерифът се поклони и излезе. Арута се обърна към Деласи.
— Какво друго?
— Нищо, което да не може да почака, ваше височество.
Арута се надигна.
— Всички сте свободни до утре, десет сутринта.
Деласи и Джеръм напуснаха кабинета, но Арута даде знак на Гардан и скуайърите.
— И така, Гардан, за какво искаше да говорим одеве?
— Ваше височество, служа във вашия дом от съвсем малко момче. Бил съм войник и десетник при баща ви, а при вас имах честта да бъда произведен в капитан, после в маршал. Време ми е обаче да се прибирам у дома, в Крудий. Бих желал да се оттегля.
Арута кимна.
— Разбирам. Може ли да поговорим за това по време на вечеря?
— Както желаете — отвърна рицар-маршалът.
— Добре. — Арута се обърна към двамата младежи. — Локлир, ти най-добре върви да се приготвиш за отпътуването ти утре заранта. Ще ти напиша пропуск и заповед за ново назначение. Ще тръгнеш със сутрешния патрул за Сарт. Ако не успея да те видя преди това, пожелавам ти лек път до Тир-Сог.
Локлир се опита да запази равнодушно изражение.
— Благодаря ви, ваше височество.
Арута се извърна към Джеймс и пак каза:
— Знаеш какво трябва да правиш.
След което се разделиха. Арута и Гардан тръгнаха към покоите на принца, а младежите се отправиха към изхода. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, Локлир си позволи да имитира принца:
— „Знаеш какво трябва да правиш.“ Добре де, за какво е цялата тази тайнственост?
Джеймс въздъхна.
— Това означава, че и тази нощ няма да подгъна крак.