Джеймс мигновено стана сериозен.
— Лукас, в подземията е започнала война. Някой е избил трима мои близки приятели. Какво става?
Лукас се облегна назад и кимна.
— Знаех си, че ще дойдеш тук да задаваш подобни въпроси. Дори очаквах да цъфнеш по-рано.
— Едва вчера вечерта се прибрах в града. Бях далеч, по работа с принца.
— Най-добре ще е Арута да обърне внимание какво става в града, защото скоро ще си има много големи ядове. Не зная доколко е вярно, но хората говорят, че някакви типове трепели всичко живо в каналите и по пристанищата. Този път мрат не само обикновени граждани, но и Шегаджии. Чух, че някакви кешийци си направили дюкян в къща, която доскоро била притежание на търговци от Кралството, и че на пристанището се подвизавали нови главорези. Никой не знае какво става освен Шегаджиите, които обаче са се изпокрили. Не съм виждал нито един от тях вече цяла седмица. Повечето от редовните ми клиенти сега идват по-късно и си тръгват рано — гледат да са на сигурно у дома, преди да се стъмни.
— Кой стои зад всичко това, Лукас?
Лукас се огледа, сякаш се боеше, че може да ги подслушват, и прошепна:
— Един тип, когото наричат Гадника.
— Защо ли не съм изненадан? — въздъхна Джеймс.
Глава 3
Приемът
Джеймс чакаше търпеливо.
Един паж почука на вратата с невъзмутимо изражение, каквото следваше да се очаква от дванадесетгодишен младеж, привикнал да изпълнява изрядно дворцовите си задължения. Отвътре поканиха Джеймс да влезе и той спря за миг, докато двама други пажове разтваряха крилата на резбованата врата. Принцът вече закусваше със семейството си и двамата немирни хлапаци се закачаха всеки път, когато отвърнеше поглед от тях. Тъкмо когато Джеймс влизаше, майка им ги сгълча тихо. Малката принцеса си тананикаше песничката, която бе измислила сама, докато ровеше разсеяно с лъжичка в купичката с подсладена каша пред себе си.
Принцеса Анита посрещна Джеймс с усмивка, докато той се покланяше на цялото семейство.
— Нашият скуайър най-сетне благоволи да се появи — обяви сухо Арута. — Надявам се, че не сме ви притеснили тази сутрин?
Джеймс се изправи, отвърна на усмивката на принцесата и се извърна към принца.
— Не бях облечен по подходящ начин за закуска с кралското семейство, ваше височество. Съжалявам, че закъснях.
Арута даде знак на Джеймс да застане от дясната му страна, където трябваше да стои търпеливо, докато господарят му не реши, че ще разговаря с него. Джеймс зае мястото си и се отпусна в атмосферата на покой, царяща в семейството, към което — надяваше се — в известен смисъл принадлежеше и той.
Без никакво съмнение връзката между принца на Крондор и неговият скуайър бе уникална. В някои моменти те бяха не само господар и верен служител, но и другари по оръжие, почти братя. Но Джеймс никога не забравяше, че Арута е принц, а той самият — негов поданик.
— Изглеждаш уморен — отбеляза принцът.
— От доста време не съм имал възможността да се отпусна в топло легло, ваше височество — отвърна Джеймс. — Включително и предната нощ.
— Е, поне заслужаваше ли си?
— От една страна — напълно. От друга — не.
Арута хвърли поглед на жена си и децата и попита шепнешком:
— Налага ли се да разговаряме насаме?
— Разговорът ни наистина няма да е подходящ за маса, ако това е отговорът, който очаквате, ваше височество.
— Иди в кабинета ми и ме чакай — нареди Арута. — Ще дойда след няколко минути.
Джеймс кимна и излезе. Кабинетът на принца бе както винаги подреден и изрядно чист. Той отпусна изнуреното си тяло в едно кресло до бюрото и се унесе в дрямка.
Арута се появи само след няколко минути и Джеймс подскочи стреснато.
— Спеше ли? — попита го принцът и се подсмихна.
— Нощта наистина бе дълга и напрегната, ваше височество.
Арута му махна да седне в креслото и се настани зад бюрото.
— Разполагай се удобно, но гледай да не задремеш отново.
— Господарю — каза почтително Джеймс. — Трима от осведомителите ми са изчезнали.
— Доколкото разбрах от шерифа, градът е залят от вълна на убийства, които на пръв поглед нямат никаква връзка помежду си. Но изчезването на твоите осведомители ми подсказва, че някой държи да ни лиши от важни източници на информация.
— Аз също не намерих никаква връзка между убийствата — призна Джеймс.
— Може би е рано — рече принцът. На вратата се почука и той вдигна глава. — Момент. Това сигурно е Гардан с молбата за оттегляне — обърна се той към Джеймс.