Присъстващите в по-голямата си част наистина бяха облечени по последния вик на модата. Джеймс намираше за странни и дори смешни тези ежегодни промени в стиловете, но ги изтърпяваше стоически. Тази година, по молба на принцесата, бяха сменени и униформите на гвардейците, чиито сиви мундири се смятаха за твърде безцветни и еднообразни.
Почетната гвардия, подредена покрай стените на залата, бе облечена със светлокафяви куртки, върху които бе извезан герб с кацнал на планински връх орел. Джеймс не беше съвсем сигурен дали промяната е към по-добро, още повече че върху наметалото на принца си стоеше старият герб.
Появи се нова група гости, които бързо се смесиха с множеството в залата. Джеймс се наведе към Джеръм и го попита тихо:
— Кои са гостите?
— Местни благородници, богати търговци, неколцина изтъкнати воини — все от тоя сорт.
— Има ли кешийци? — попита Джеймс.
— Няколко търговци. — Джеръм го погледна през рамо. — Някой, който да те интересува по-специално?
— Не, просто питах.
Дори Джеръм да бе заинтригуван от въпроса му, не го показа с нищо. Джеймс се възхищаваше на сдържаността му, тъй като голяма част от времето си церемониалмайсторът губеше в разправии с дебелоглави кретени, повечето от тях знатни и облечени с власт. Умението да не чуваш онова, което не е предназначено за теб, очевидно бе полезна придобивка, чиято липса Джеймс чувстваше, и затова се опитваше да го изработи.
Междувременно първият танц приключи. Арута се поклони на Анита и в този момент подът се разтресе от тропването на жезъла на Деласи, който обяви пристигането на поредния знатен гост:
— Ваше височество, лорд Радсвил, херцог на Оласко!
— Радсуил от Оласко? — повтори Джеймс.
— Произнася се Радсвил, неграмотнико — прошепна с усмивка Джеръм. — Това е едно от Източните кралства — по-точно херцогство. Време е да си поприпомниш географията, приятелю. Този човек е най-малкият брат на грандхерцог Вацлав и чичо на принца на Аранор. — И с едва доловим шепот добави: — Което означава, че е братовчед на краля на Ролдем.
Из залата се разнесе приглушен шум и онези, които бяха най-близо до вратата, се отдръпнаха, за да направят място на новопристигналия. Херцогът беше едър мъж, следван от малоброен антураж, който поведе право към мястото, където стоеше Арута. Джеймс втренчи изпитателен поглед в непознатия и никак не хареса онова, което видя. Държеше се наперено, дори надменно; имаше прегърбената, но гъвкава походка на опитен дуелист. На главата си бе нахлупил кадифена шапка, която наподобяваше три номера по-голяма барета и бе килната на една страна, а на челото бе закичена със сребърна брошка и извито назад бяло перо. Черният му жакет бе скроен по тялото и си личеше, че раменете му не са подплатени с плънки, а са плещести и яки: създаваха недвусмисленото впечатление, че лордът би могъл да се защити с чест дори ако се наложи да си има работа с пасмината от някоя славеща се с лошата си репутация странноприемница в града. Целият този моден ансамбъл бе завършен от черни гамаши и фини чорапи. На хълбока му се поклащаше рапира, подобна на тази, с която бе въоръжен Арута — сериозно и опасно оръжие. Единствената разлика бе, че дръжката на тази завършваше със сребърна топка.
От дясната му страна крачеше девойка — не повече от петнайсет-шестнайсет годишна, облечена с блестяща рокля, която по разкош спокойно можеше да си съперничи с тази на принцесата, но бе спусната почти до долу, както повеляваше благоприличието. Джеймс огледа внимателно лицето й. Несъмнено беше красива, но имаше нещо хищно в чертите й, а очите й бяха проницателни като на опитен ловец. За един кратък миг той отправи мислена благодарност, че Локлир е далеч от двореца. Джеймс неведнъж се шегуваше с него, че някой ден ще си изгуби главата заради някоя хубавица, а тази изглеждаше най-опасна от всички, с които се бе запознавал досега.
Почувства, че някой го гледа, и извъртя глава. До дясната ръка на Радсвил стояха двама младежи, на пръв поглед на негова възраст. По-близкият бе ранно копие на самия Радсвил — плещест, с движения и осанка, в които се долавяше спотаена сила и увереност. Другият имаше сходни черти и прилика, благодарение на която лесно можеше да бъде определен за по-малкия брат, но беше по-слаб и във втренчения му в Джеймс поглед се долавяше заплаха. Джеймс усети, че го побиват тръпки. Херцогът тъкмо се покланяше на принца.
Джеръм, който отново бе влязъл в ролята си на помощник-церемониалмайстор, пристъпи напред и рече:
— Ваше височество, позволете да ви представя Радсвил, лорд Стезничия, херцог на Оласко.