— Добре дошли в нашия двор, милорд — каза Арута. — Пристигането ви ни заварва малко неподготвени. Очаквахме ви едва в края на идната седмица.
Херцогът се поклони отново.
— Хиляди извинения, ваше височество — отвърна той с нисък глас с едва забележим акцент. — От Опардум ни подгониха попътни ветрове и с тяхна помощ пристигнахме в Саладор седмица по-рано от предвиденото. Вместо да си губим времето, решихме незабавно да тръгнем насам. Надявам се, че не сме ви причинили някакво неудобство?
Арута поклати глава.
— Ни най-малко. Само дето не можахме да организираме прием във ваша чест.
Херцогът се засмя, но Джеймс не долови в смеха му никаква топлина. Радсвил несъмнено бе образован и възпитан, както изискваше произходът му, но в сърцето си оставаше интригантът и кавгаджията, който Джеймс бе зърнал в самото начало.
— Простете, ваше височество, задето си позволих да предположа, че тъкмо този бал е в наша чест.
Лицето на Анита замръзна за миг и херцогът побърза да се извърне към нея.
— Ваше височество, пошегувах се. Едва ли трябва да отдаваме подобно значение на въпроса. Отбихме се тук само за да изкажем почитанията си на вас и вашия съпруг. Тръгнали сме за кешийския град Дърбин, откъдето смятаме да потеглим с кораб към Тролските планини. Говори се, че там ловът бил изобилен и интересен. Всеки дребен жест на гостоприемство от ваша страна ще бъде повече от добре дошъл.
Джеймс и Джеръм следяха втрещени тази размяна на реплики. Херцогът, който очевидно умееше да се придържа към протокола, бе успял да отхвърли с привидно нехайство извинението на Арута и да отвърне с добре завоалирано оскърбление. Този човек явно не изпитваше никакво благоговение пред по-висшестоящи от него особи.
Израснала и възпитана в двора, Анита познаваше добре всички изисквания на етикецията и си даваше сметка, че каквото и да каже в отговор на тези думи, то само може да влоши положението. Ето защо леко склони глава и произнесе:
— Сигурно на вас, хората от Изтока, ние, западняците, ви се струваме малко грубовати и недодялани. Ще бъдете ли така добър да ни представите спътниците си?
Херцогът се поклони отново и се обърна към по-младия от двамата младежи:
— Ваше височество, позволете да ви представя Негово височество Владич, син на моя брат архерцога, наследник на трона и коронован принц на Оласко, както и принц по наследство на Ролдем. — Младежът пристъпи напред и прие с поклон поздравленията на принца и принцесата на Крондор. Междувременно херцогът продължи: — А това е Казамир, мой син и първи наследник, а също Ролдемски принц. — Вторият младеж се поклони леко, точно толкова, колкото изискваше протоколът. Херцогът се извъртя на другата страна и каза: — Дъщеря ми Паулина, принцеса на Ролдем.
Арута кимна на принцесата.
— Всички сте добре дошли в Крондор. — Той направи знак на Джеръм и младежът излезе, за да се разпореди да подготвят апартаменти за херцога и неговия антураж. Джеймс още веднъж си даде сметка колко опитен е младежът в службата си. Не се съмняваше, че апартаментите ще бъдат заредени с вино и освежаващи напитки и че вътре гостите ще бъдат очаквани от цял рояк пажове, готови да изпълнят всяка тяхна прищявка.
— Всъщност — заговори Арута — празнуваме моето завръщане от север, където имахме известни проблеми. Но вие, разбира се, ще бъдете наши почетни гости на празненството.
Херцогът се засмя.
— Имате искрените ми благодарности. От съобщенията и слуховете, които чухме на път от Саладор за Крондор, стигнах до извода, че става въпрос за доста сериозни неприятности. Със сигурност решаването им си заслужава подобно празненство. Тъй като съм изморен от пътуването, ще ви помоля за извинение и ще се оттегля. Но може би на децата ще им е приятно да се наслаждават на чудесната музика и да се поразсеят след дългия път.
Джеймс осъзна, че това не е предложение, а заповед. Момчето и момичето се обърнаха към баща си и се поклониха, а коронованият принц само го погледна и склони глава. Радсвил се поклони на принца и се отдалечи, преди Арута да успее да каже нещо. Деласи, който очакваше херцога и антуража му при вратата, ги поведе към отредените им покои.
Арута се обърна към Джеймс.
— Скуайър Джеймс, ще бъдете ли така добър да се погрижите гостите ни да не останат жадни?
Джеймс се поклони, спусна се по стъпалата и се представи на децата на херцога, които му отвърнаха с кратък поклон. Владич задържа погледа си върху него повече от останалите, сякаш го изучаваше внимателно.
Миг по-късно за своя изненада Джеймс се озова под ръка с принцеса Паулина, още преди да успее сам да й предложи ръката си. Фамилиарността й го завари напълно неподготвен.