— Кажете ми, скуайър — заговори Паулина, докато вървяха към голямата маса, отрупана с ястия и леки вина, — как стана така, че постъпихте на служба при вашия принц?
Джеймс бе поразен от две неща. Първо от уханието на нейния парфюм, което накара кръвта му да кипне, и второ — от неочакваната страст, която го бе завладяла. Паулина несъмнено бе много хубава девойка — мнозина биха я нарекли красива, — но Джеймс имаше достатъчен опит с жените, за да почувства, че това не е достатъчно, за да изпита подобно необяснимо и силно влечение към нея.
Той погледна двамата младежи и забеляза, че докато Казамир очевидно се забавлява, Владич изглежда напълно безразличен.
Връщайки се не без усилие към въпроса, който му бяха задали, той отвърна:
— Приеха ме в двора заради специални заслуги към Короната.
— Така ли? — попита девойката и едва забележимо се отдръпна. Ако въобще бе възможно само в две думички да се съдържат безброй значения, това бе в нейните.
Джеймс се усмихна с най-чаровната си усмивка и продължи:
— Ами да. Сигурно не го знаете, след като идвате толкова отдалеч. Преди да ме вземат на служба, бях крадец.
Необходимо бе огромно усилие на волята от страна на принцесата, за да не се отдръпне рязко.
— Наистина ли? — попита тя с крива усмивка. Зад гърба й Казамир едва сдържа смеха си. Дори Владич си позволи да разкриви лицето си в нещо подобно.
В този момент Джеймс забеляза Уилям, който се бе разположил до масата с напитки.
— Ваше височество, позволете ми да ви представя един човек — поде Джеймс и даде знак на младия кадет да се приближи. — Ваши височества, имам честа да ви представя Уилям Кондуин, син на херцога на Звезден пристан и роднина на нашия принц. Идната седмица ще бъде произведен в младши рицар от армията на принца.
Поведението на принцесата отново претърпя рязък обрат и тя пак се превърна в очарователна и жадуваща за компания млада дама. Ако се съдеше по червенината, която заля лицето на Уилям, той вече бе запленен и Джеймс пак си помисли, че принцесата, изглежда, притежава нещо повече от прелестите, с които очевидно я бе надарила природата.
— Може би младият кадет ще бъде така любезен да ме разведе из двореца, докато скуайър Джеймс забавлява брат ми и братовчед ми?
Джеймс погледна въпросително мечемайстор Макуирт, който кимна, давайки разрешение неговият подчинен да кавалерства на гостенката.
— Уилям — обърна се Джеймс към кадета, — сигурен съм, че принцесата ще бъде очарована, ако й покажеш галерията с гоблени и градината на принцеса Анита.
С гъвкавостта на плъзгаща се във водата змиорка принцесата освободи ръката на Джеймс и се прехвърли на Уилям.
— Как да ви наричам, мой млади рицарю? — попита тя игриво.
— Уил, ваше височество. Приятелите ми ме наричат Уил.
След като двамата се отдалечиха към галерията с гоблените, Джеймс кимна към масата с ястия и вина. Коронованият принц Владич си наля чаша вино и го опита.
— Много е добро — кимна той. — От Тъмнопол?
Джеймс също кимна.
— Доколкото ми е известно. Най-добрите ни вина идват оттам.
— Вие няма ли да го пробвате?
Джеймс се засмя.
— Аз съм на служба.
— Разбирам — намеси се Казамир — Между другото, доста ловко се справихте. Малко са младите мъже, които биха се отървали толкова лесно от компанията на сестра ми.
— Мога да си представя — рече Джеймс. — В нея има нещо…
Владич го огледа за няколко секунди, сякаш го преценяваше като възможен противник.
— Вие сте проницателен човек, скуайър — заключи накрая той. — Братовчедка ми има много почитатели. Между другото, тя прибягва до някои допълнителни средства, за да подсили естествената си привлекателност.
— Ах! — възкликна Джеймс. — Магия? Някакво чародейство?
— На лявата си ръка носи пръстен. Купи го от една жена от нашия край, която се занимава с подобен род заклинания. Страхувам се, че тази страст към мъжко внимание накрая ще донесе на скъпата ми Паулина сериозни неприятности. Не само на нея, впрочем, но и на бъдещия й съпруг.
— В такъв случай най-добре да си избере някой, който умее да върти сабята, или човек, надарен с безкрайно търпение.
Владич кимна и отново сръбна от виното. После взе късче пъпеш и го засмука с видимо удоволствие.
— Тукашният двор е доста освежителна промяна след онова, на което се натъкнахме източно от Саладор.
— Навярно е така — съгласи се Джеймс. — Животът е различен на запад от Малаково средище. Не съм бил дълго на изток, но казват, че там е…
— По-цивилизовано? — подсказа Казамир.
— Щях да кажа друго, но щом предпочитате да е цивилизовано, нека бъде така.