— Повечето мъже в Оласко изпитват страхопочитание пред баща й — обясни Владич и остави празната чаша на масата, като даде знак на прислугата, че не желае повече вино. — У дома никой не смее да предизвика гнева му.
— Навярно е така — подметна с любезен тон Джеймс. — На мен херцогът ми се видя забележителен човек.
— Сигурно не само на вас, скуайър — добави Казамир. — И все пак, намират се и такива, които не могат да устоят на изкушението и да протегнат ръка към подобна награда.
— Награда? — повтори учудено Джеймс.
— Както споменах вече, ние в Оласко обичаме приключенията. Ловът на жени е не по-малко популярен от този на диви животни.
— Интересен възглед — поклати глава Джеймс. — Приятелят ми Локлир сигурно щеше да го сметне за много подходящ.
— И той ли ходи на лов за жени?
— Непрестанно — отвърна Джеймс.
— В такъв случай, предполагам, че умее да върти сабята — отбеляза Владич.
— Така е, но защо?
— Защото в родината ми от един млад мъж се очаква да спечели толкова жени, колкото успее, но същевременно и да защитава с оръжие честта на сестра си.
— Значи в Оласко има много дуели?
— Постоянно.
— За щастие — продължи мисълта си Джеймс, — моят приятел Локлир тръгна на север, където известно време ще служи на границата. Тъкмо ще пропуснете възможността да се срещнете с него на дуел някоя ранна утрин. Което е добре, защото обичам да спя до късно.
— Аз също — рече коронованият принц. — Като се има предвид дългият път, който ни очаква, както и нищожната възможност да срещна тук някоя жена, която да подхожда на положението ми, май ще е най-добре да се оттегля.
— И аз — добави Казамир, след като огледа бавно залата. — В момента предпочитам уюта и топлината на леглото пред виното и танците.
Джеймс даде знак на един от пажовете и когато младежът се приближи, му нареди да отведе принцовете в апартаментите им. След това им пожела лека нощ и се върна при креслото на принца.
Музикантите продължаваха да свирят. Веднага щом се изправи до рамото на принца, Арута го попита тихо:
— Какво мислиш за това посещение?
— Странна работа — отвърна също така тихо Джеймс. — На пръв поглед изглежда сякаш херцогът е тръгнал да търси подходящ съпруг за дъщеря си и същевременно да се позабавлява с ловуване в чужди страни.
— На пръв поглед — повтори Арута, без да откъсва поглед от танцуващите.
— Да, защото всекиму е известно, че тази част на Кралството не изобилства с подходящи партии. Ето защо официалната причина ми се струва съмнителна.
— А каква друга причина може да има?
— Младежите твърдят, че искат да излязат на лов за троли и дракони, но това също ми изглежда малко съмнително. Само преди няколко седмици край Ромней си имахме работа с троли, но със сигурност оставихме достатъчно от тях живи, за да забавляват принца и спътниците му до края на живота им. Що се отнася до ловуването на дракони, дори джуджетата не тръгват след тях. Появят ли се, изкарват цели села да ги гонят. Не, херцогът може и да не е наясно с лова на троли и дракони, но друга е причината, която го е накарала да се отправи на запад. И тя, според мен, се крие в Дърбин.
— Че какво може да го интересува в Дърбин? На изток има поне двайсет големи кешийски пристанища.
— Ако знаехме какво ще търси в Дърбин, щяхме да знаем и какво го кара да лъже.
Арута го погледна през рамо.
— Май си заподозрял нещо. — После отново насочи поглед към танцуващите.
Джеймс кимна.
— Но все още не зная какво точно. Имам странното усещане, че всички тези събития — убийствата в града, изчезването на хора и пристигането на чуждоземния херцог, по някакъв начин са свързани.
— Ако откриеш още парченца от ребуса, съобщи ми.
— Вие ще сте първият — обеща Джеймс.
— Успя ли да поспиш?
— Одеве ли? Да — кимна Джеймс, който вече се досещаше какво ще последва.
— Хубаво. Знаеш какво трябва да направиш.
Джеймс кимна отново, поклони се на принца и на принцесата, след това напусна залата. На излизане даде знак на един от пажовете да го последва. Младежът тръгна след него.
Когато стигна галерията с гоблените, Джеймс откри, че е празна. Продължи към градината на принцесата и там завари изчервения и видимо оглупял Уилям да стърчи нескопосано до принцесата и да ломоти неразбрано в отговор на звънливите й въпроси.
— Хм — оповести появата си Джеймс.
Облекчението върху лицето на Уилям, докато Джеймс се покланяше на принцесата, бе повече от очевидно.
— Ваше височество, този паж ще ви отведе в покоите ви. Баща ви и брат ви вече се оттеглиха.