— Но още е рано — възрази девойката.
— В такъв случай, ако предпочитате, може да ви отведе обратно на празненството. За съжаление дългът налага кадет Уилям да отиде на друго място. — Тя понечи да възрази, но Джеймс добави: — По заповед на принца.
Принцесата се намръщи, после се усмихна пресилено и се обърна към Уилям.
— Благодаря ви, задето така мило ми кавалерствахте. Жалко, че разговорът ни приключи малко преждевременно. Но може би ще го продължим друг път?
— М-милейди — успя да промърмори Уилям.
Докато девойката минаваше покрай него, Джеймс отново почувства пристъп на желание. С отдалечаването й усещането бързо избледня. Той се приближи към все още объркания Уилям и го попита:
— Как си, Уили?
— Не зная — бе откровеният отговор. — Докато бях с нея… уф, как да го кажа? Чувствах нещо… но след като си тръгна…
— Магия — рече Джеймс.
— Магия?
— Според брат й тя използва магия — обясни Джеймс. — За да подсилва ефекта на прелестите си.
— Не мога да го повярвам!
— Странни думи от устата на човек, израснал на остров, пълен с магьосници — рече Джеймс и Уилям се изчерви. — Повярвай ми, така е. — Той сложи ръка на рамото на младежа. — Налага се да се погрижа за някои неща, които ми поръча Арута, а ти, изглежда, имаш нужда да пийнеш нещо.
— Май си прав — съгласи се Уилям. — Но трябва да се върна в Кадетското училище.
— Не и ако дойдеш с мен.
— Какво общо има между поръчението на Арута и това, че гърлото ми плаче за халба ейл?
Джеймс се засмя.
— Налага се да поразузная на едно-две места и ако съм с теб, ще се представим като двама приятели, излезли да си пийнат по кръчмите.
Уилям въздъхна, вероятно споходен от мисълта за реакцията на Макуирт, когато научи за плановете на Джеймс, но последва приятеля си през градината.
Глава 4
Изненади
Уилям бе втренчил поглед право напред.
Знаеше, че всяко негово движение се следи стриктно от мечемайстор Макуирт. През последната година старият войник отделяше много по-голямо внимание на неговото развитие, отколкото на останалите кадети, а напоследък сякаш преценяваше всеки негов жест.
В началото Уилям се опитваше да си обясни това внимание с факта, че е особено надарен ученик, може би най-добрият майстор на двуръчен меч в целия гарнизон, притежаващ също така забележителни способности по тактика и стратегия. Смяташе, че роля играе и особеното му положение на приемен роднина на принца. Но колкото и да се опитваше през последните дни да се хареса на стария си учител, неизменно долавяше, че нещо не му достига. Или ударът му бе на косъм по-ниско от необходимото, или пък решението му да премине от отбранителна към настъпателна позиция идваше секунди по-рано. Уилям дори започна да подозира, че мечемайсторът таи някаква скрита неприязън към него, но се постара да прогони тази мисъл, когато Макуирт се изправи насреща му. С приятелски тон старият войник подхвана разговор:
— Да не сме си легнали късно, кадет?
Очите на Уилям бяха зачервени и подпухнали от недоспиване, но той се опита да надвие умората и да отвърне с престорено бодър глас:
— Почивах достатъчно, сър.
— Уморен ли си, питам?
— Не, мечемайстор!
— Добре — кимна Макуирт и повиши глас, за да могат да го чуят и останалите кадети. — Защото днес ще имаме ново упражнение. Някакви типове са обкръжили селцето Тратадон и трябва да препуснем бързо натам, за да спасим дъщерите на Тратадон от лапите на злодеите. — Той отново погледна Уилям и добави: — Разбира се, вие си давате сметка, че тези злодеи са войници от нашия гарнизон, които с радост биха сритали задниците на група нафукани кадетчета, затова се постарайте да ги разочаровате.
— Тъй вярно, мечемайстор! — разнесе се дружният отговор.
— До петнайсет минути готови със саби и седла! — извика мечемайсторът.
Уилям се втурна заедно с другите кадети, но пътем успя да погледне крадешком към отсрещното крило на двореца, където Джеймс вероятно хъркаше доволно. Уилям бе на път да му прати едно мислено проклятие, когато си спомни, че Джеймс не го бе карал насила да остава до късно в „Шарения папагал“ и че всичко бе заради онова красиво момиче — Талия. Ужасно му харесваше как се усмихва.
Но и тази мисъл потъна в забрава, когато стигна в оръжейната, където трябваше бързо да приготви оръжието и седлото.
Джеймс гледаше от горния прозорец към площада, из който търчаха кадети. Така и не му бе останало време да поспи, а само един поглед върху дневното разписание бе достатъчен да разбере, че кадетите ги чака тежък ден. Тратадон се намираше на десет часа ускорен марш, а отрядът, който бяха пратили да играе ролята на бандити, бе пристигнал още вчера и бе разполагал с достатъчно време, за да се окопае здраво. Макуирт обичаше да поставя пред учениците си сериозни предизвикателства.