Джеймс продължи по Горната улица, като ловко заобикаляше запречилите я каруци и талиги. Кой знае защо, му хрумна мисълта, че няма да е зле, ако жандармите поемат върху себе си и управлението на движението по улиците, защото в последно време то ставаше все по-хаотично и объркано. Следобед обикновено нещата се поуспокояваха, но точно в този момент имаше поне пет-шест горещи точки, където каруцари, кръчмари и хамали си деряха гърлата и си разменяха пиперливи обиди.
На следващия ъгъл Джеймс се натъкна на спор, който вече бе прераснал в размяна на удари. Две каруци се бяха сблъскали и заплели, едната бе преобърната и впрегнатият в нея кон се дърпаше и събаряше околните сергии. Тъкмо в този момент на мястото се появиха двама градски жандарми и избутаха грубо Джеймс встрани, като единият му кресна:
— Разкарай се!
Джеймс се спъна и блъсна една млада жена, нарамила кошница със зърно, което се изсипа на улицата. Жената се разкрещя гневно. Джеймс смотолеви някакво извинение и се обърна тъкмо навреме, за да се изправи лице в лице с капитан Гурут, командира на градската стража. Капитанът бе грубоват мъж с черна брада, лъскави черни очи и басов глас, в който се долавяше нескрита заплаха.
— Какво става тука бе? — изръмжа той.
Почти веднага наоколо се възцари тишина, само биещите се продължаваха да си разменят удари. Двамата жандарми заобиколиха капитана и се заеха да ги разтървават с дръжките на копията си. Скоро кавгаджиите бяха укротени, а капитанът огледа тълпата.
— Ей, вие! Гледайте си работата, инак ще намеря място за всички ви в градската тъмница!
Тълпата бързо се разпръсна и Гурут се приближи към Джеймс.
— Скуайър? — произнесе той с въпросителен тон, сякаш очакваше обяснение за присъствието на Джеймс на тази сцена.
Джеймс бе малко раздразнен от начина, по който се бяха отнесли с него жандармите, и от надменното поведение на началника им.
— По работа на принца — рече той, докато се изтупваше от прахта. Капитанът се разсмя дрезгаво.
— В такъв случай бягай да я свършиш, докато аз се оправя с тая пасмина.
— Всъщност задачата ми включва вас и шерифа. Ще бъдете ли така добър да ме придружите до неговата канцелария? — Джеймс тръгна, без да се обръща, за да провери дали капитанът го следва.
Чу как Гурут дава заповеди на хората си, след което отзад долетяха тежки стъпки. Джеймс леко ускори крачка, за да накара капитана и хората му да се поизпотят, докато го настигнат. Канцеларията на шерифа не бе далеч от мястото, където се намираха — непосредствено до Старото пазарище. Тя беше също така и вход за градския затвор, който се разполагаше под земята, в голяма изба, разделена със стени и решетки, където имаше общо осем килии — две големи и шест, в които затворниците да бъдат изолирани от останалите. Почти по всяко време на деня и нощта поне половин дузина пияници, дребни крадци, кавгаджии и побойници търкаха наровете, очаквайки милостта на градския съдия. Горните два етажа бяха заети от жилищни помещения за заместниците на шерифа, които се бяха настанили тук със своите семейства.
Шериф Уилфред Мине вдигна глава от масата, която използваше вместо бюро, и рече:
— Капитане, скуайър. — Кимна им любезно. — На какво дължа честта? — Изражението му показваше всичко друго, но не и удоволствие. Заради постоянните противоречия между Градската стража и Градската милиция появата на капитана тук очевидно бе най-малкото нежелана, а тази на Джеймс — необяснима.
Всъщност противоречията датираха още от времето, когато Джими Ръчицата бе хлапе и трън в очите на жандармите. Какъвто и ранг да достигнеше, той знаеше, че за шерифа винаги ще си остане крадец по душа и следователно — подозрителен тип.
Джеймс прехвърли светкавично няколко начина да подхване разговора. Арута му бе казал какво иска, но изборът на начин на действие оставаше за него. Имаше нещо общо между капитана и шерифа: и двамата бяха мъже на честта, затова той реши да използва директния подход.
— Господа, имаме сериозен проблем — поде той.
Капитанът и шерифът се спогледаха и всеки даде на другия да разбере, че не знае за какво става въпрос.
— Проблем ли? — попита капитанът.
— Тъй като и двамата отговаряте за различни, макар и припокриващи се части от града, всеки от вас би могъл да се нуждае от определена информация, която другият притежава. Сигурен съм, че знаете за необичайно нарасналия брой на убийствата в града.
Шерифът изсумтя.
— Тъкмо по тази причина излязох вчера да чакам принца — рече той малко обидено.