— Но все пак имаш нещо предвид, така ли? — попита Арута.
Джеймс кимна.
— Има един човек, Гадника. Изглежда, се е захванал да разбие организацията на Шегаджиите и от това, което научих, почти е успял.
— Какво значение, ако едни главорези изтласкат други от мястото им? — попита учудено Арута. — Хората пак ще бъдат бити и грабени.
— Като оставим настрана някогашните ми връзки с Шегаджиите и това, че имам приятели сред тях, мисля, че има съществена разлика. Шегаджиите са крадци. Сред тях има всякакви — едни биха отрязали кесията от пояса ви, без да забележите, други ще ви халосат с нещо по главата, за да я вземат. Има просяци, улични хлапетии, курви и такива като мен, които се специализират да се промъкват по къщите, без дори да пробудят обитателите. Но те не са убийци.
— Чувал съм друго — изръмжа Арута.
— Е, понякога се случва някой бияч да се поувлече или някой да се събуди, докато крадецът е в къщата му. Но това са по-скоро изключения. Праведника обичаше да ни повтаря едно нещо: убийството привлича много повече внимание, отколкото е необходимо за нормалното съществуване на организацията.
— А какво знаеш за Гадника и хората му?
Джеймс се замисли за миг, после се обърна към Джонатан.
— Шерифът каза ли ти защо искам да се срещнем в двореца?
— Не. Предаде ми само, че си пожелал да те потърся тук.
— Помолих го да ми намери човек, който има опит в събирането на информация от опасни места, без да се пари от огъня.
Младежът си позволи лека усмивка.
— Истина е, че имам един-двама информатори, които ми се доверяват.
Преди да продължи, Джеймс изгледа продължително принца и каза:
— Ваше височество, ще ми е нужна помощ. Събрах бащата на Джонатан и капитан Гурут и ги накарах да си разпределят задълженията в града.
— Това е добре — кимна Арута.
Джеймс описа накратко обиколката си из града и малко по-подробно преследването от двамата непознати и неочакваната среща с Уолтър, както и разказа на последния за онова, което се е случило в „При Мамчето“.
— Тъй че — завърши той, — ако искаме да свършим някоя свястна работа, ще са ни необходими повечко хора като Джонатан и Уолтър и приятелите му. Всъщност това, от което имам нужда, е мой собствен отряд.
— Отряд ли? — Лицето на Арута помрачня. — Скуайърите не командват отряди, Джеймс.
Джеймс се засмя.
— Не зная дали си спомняте, ваше височество, но само преди няколко седмици командвах целия гарнизон на Северен страж.
Арута също се засмя, после въздъхна:
— Как можах да забравя?
— Може би отряд не е най-точната дума, но ми трябва група от хора като Джонатан, хора, които няма да бият на очи, когато ги пращам на едно или друго място, и същевременно ще работят за мен.
— Нали в това няма нищо незаконно? — попита Джонатан. После се сепна и добави: — Ваше височество?
— Няма, разбира се, особено след като аз го казвам — отвърна Арута. — Не е необходимо баща ти да знае, че си преминал на служба към Короната. Само от време на време ще те викаме да изпълняваш някоя задача и за нас.
— Ще събера десетина мъже, може и една-две жени — продължи Джеймс. — Стига да намеря подходящи кандидатури.
— И какви трябва да са тези подходящи кандидатури? — попита Арута.
— Хитри, корави, способни да се оправят във всякаква ситуация. И верни.
— Верни на теб? — попита Арута.
Джеймс помълча няколко секунди, преди да отговори.
— Някои от хората, на които възнамерявам да разчитам, ваше височество, не изпитват особена почит към Короната. За тях е по-важна верността към техния главатар, клетвата, която са дали пред него. Има такива хора, които са готови да се закълнат във вярност към мен и на които бих могъл да поверя дори живота си, но които не биха си мръднали пръста, ако вашата власт е изложена на опасност. Може да ви е неприятно, но такава е горчивата истина.
Арута кимна.
— Знаеш, че от доста време обмислям идеята да създам собствена разузнавателна организация, която да си съперничи с тази на кешийците. Неведнъж двамата с краля сме обсъждали трудностите, които произтичат от това да разчиташ на платени информатори и разпространители на слухове. Каквото и да твърди посланикът им пред двора, Кеш винаги е проявявал нездрав интерес към онова, което става на север, и крои планове за възвръщането на изгубената провинция Босания, а също и на Долината на сънищата.
Джеймс се засмя.
— И на всичко останало, до което биха могли да се докопат.