— Напълно възможно — отвърна Арута. — Искам от теб да вземеш младия Джонатан под твое покровителство и двамата да организирате възможно най-обширна мрежа от информатори. Няма да ви казвам как да го правите, тъй като разполагате с необходимия опит, но ще ви предупредя да подбирате само опитни и проверени хора. Ще получите всякаква необходима финансова подкрепа. От вас ще искам само доклади.
Арута се обърна към Джонатан:
— Кажи на баща ти, че от време на време ще работиш за мен, но без да го посвещаваш в подробностите, и че ако се наложи да напуснеш поста си без предупреждение, е станало по моя заповед.
— Господарю — рече почтително младежът и сведе глава. На устните му трепкаше усмивка. — Зная, че няма да му се хареса, но след като сте го наредили вие, няма избор.
— А ти, скуайър — обърна се Арута към Джеймс, — започни да събираш групата.
Джеймс се захили.
— Сега вече мога ли да похапна и да се наспя?
— Да, но утре рано се захващай за работа.
Джеймс тръгна към вратата, но се сети нещо и спря.
— Какво правят гостите ни от Оласко?
— Ще ходят на лов в планините — отвърна Арута. — Ще се отървем поне за седмица от тях, а като се върнат, ще организирам прощално тържество и ще ги изпратим по живо по здраво за Дърбин.
— Ваше височество — поклони се Джеймс.
— Докато не съм забравил — спря го Арута. — Гледай да си тук утре рано сутринта. Ще произвеждаме в чин младите кадети и съм наредил да се събере целият двор.
Джеймс успя да запази безстрастно изражение, но вътрешно изстена мъчително. След като се нахранеше и изкъпеше, щяха да му останат не повече от пет часа за сън.
Джонатан се поклони на принца и последва скуайъра навън. Когато излязоха в коридора, Джеймс се обърна към младежа и му каза:
— Ела с мен в кухнята, ще хапнем заедно. Хем ще си поговорим и ще спестим още половин час за сън.
Джонатан кимна усмихнато и закрачи до него.
Глава 6
Объркване
В двора прозвучаха фанфари.
Арута поведе присъстващите към терасата, откъдето се разкриваше гледка към площада пред двореца. Докато заемаше мястото си до парапета, мечемайстор Макуирт отдаде чест и заповяда на кадетите да застанат мирно.
— Днес — подхвана речта си Арута — тези млади хора ще получат своите еполети и шпори. Вие ще имате привилегията да бъдете наричани „рицари“, какъвто е новият ви ранг. Това е древна титла, чийто произход е потънал в забрава. Така са били наричани сподвижниците на най-ранните ни крале и управници, малка група доверени приятели, готови да защитават Короната с живота си. Днес и вие ставате част от тази група. За разлика от войниците, които полагат клетва пред господарите си, вашата клетва е пред Короната. От вас се очаква да се отнасяте с почит към всеки благородник в тази страна и ако е възможно и необходимо, да му оказвате помощ, но дългът ви е към нашия крал на изток и към моето управление на запад.
Джеймс се позволи едва забележима усмивка. Откакто познаваше Арута, принцът нито веднъж не си бе позволил да каже „дългът ви зове да сте верни на мен“.
— Днес — продължи принцът — някои от вас ще бъдат разпратени по гарнизоните край границата, където ще подпомагат местните барони. Може би след време там ще постигнете нови успехи и ще бъдете произведени в чин мечемайстор, или ще се завърнете в Крондор, когато повече не се нуждаят от вас. Други от вас ще заминат за крепостите и замъците, а трети ще останат в Крондор. Но на кого служите не е от първостепенно значение, защото вие вече сте избрали да служите на целия народ, независимо къде се намирате. Никога не го забравяйте. През целия си живот ще трупате нови повишения и привилегии, но повишенията и привилегиите не са награди. Те са по-скоро средства, за да служите още по-добре на Кралството. — Арута спря да си поеме дъх и продължи: — По време на войната с цураните, известна като Войната на разлома, ние се изправихме срещу враг, с когото сега сме сключили мир. Но борбата ни бе дълга и изтощителна, защото тези, които ни срещнаха на бойното поле, също бяха мъже на честта, посветени на своята служба. Победата ни се дължи единствено на факта, че ние — не по-малко от тях — бяхме отдадени докрай на своята служба. — Арута направи кратка пауза, след което обяви: — Млади офицери, щастлив съм да ви приема с добре дошли на кралска служба.
После кимна на Макуирт, който продължи:
— Всеки, който чуе името си, да пристъпи напред, за да приеме шпорите. — След това прочете първото име и кадетът направи крачка напред. Двама пажове се наведоха да му поставят шпорите.