Лимм изчака пърхащото му сърце да се успокои. След това се изкатери през отвора, изправи се бавно и закрачи в тунела, опрял дясната си ръка в стената. Макар че познаваше повечето подземни канали като пръстите на ръката си, знаеше колко е лесно да се заблуди, ако пропусне някой важен ориентир. В тази част на града имаше централен резервоар и стига да знаеше къде точно е разположен, Лимм бе в състояние да се ориентира почти толкова добре, колкото ако разполагаше с точна карта на района. Докато вървеше напред, мислите му неусетно се върнаха към безумието, което се бе настанило в града през последните няколко седмици.
В началото всичко изглеждаше почти невинно: нова банда, като много други, които се появяваха от време на време и започваха борба за място под слънцето. Обикновено проблемът се решаваше след среща с биячите на Шегаджиите или кратко донесение до шерифа.
Но не и този път.
Бандата, сред която имаше немалко кешийски главорези, в началото действаше в района на пристанището. В това също нямаше нищо странно — основният търговски партньор на Крондор бе Кеш. Това, което правеше тази група различна от предишните, бе безразличието и нехайството пред заплахите на Шегаджиите. Държаха се предизвикателно, вкарваха и изкарваха стока от града, без да се крият, подкупваха чиновниците и открито се подиграваха на Шегаджиите. Сякаш едничката им цел бе конфронтацията.
Най-сетне Шегаджиите решиха да действат, но последствията бяха катастрофални. Единадесет от най-отявлените биячи — елитът на Гилдията на крадците — бяха примамени в един склад в края на изоставен док. След като ги затворили вътре, негодниците бяха подпалили сградата, избивайки всички до един. Това бе началото на войната в подземния свят на Крондор.
Шегаджиите бяха притиснати в ъгъла, но и нашествениците, които работеха за някого, известен само с прозвището Гадника, също понесоха сериозни загуби, особено след като принцът взе мерки за възстановяването на реда в града.
Говореше се, че някакви непознати, облечени като Нощни ястреби — членове на прочутата Гилдия на убийците — били видени преди няколко седмици в подземията — примамка, която да накара армията на принца да слезе долу и да нахлуе във владенията на Шегаджиите. Хитър план, целящ да противопостави двете сили, които владееха града, който обаче се бе провалил.
Скуайър Джеймс, известен някога сред старите си приятели, Шегаджиите, като Джими Ръчицата, бе надушил капана, преди да потъне в неизвестност, вероятно пратен от принца на поредната тайна и важна мисия. А след като принцът нареди на армията си да се въздържа от преки действия, се бяха появили хората на Гадника.
Известно време двете враждебни сили се придържаха към районите си — Шегаджиите се навъртаха около „При Мамчето“, а хората на Гадника се срещаха на тайно място в един от доковете. Опитите да открият къде е това място се бяха провалили.
Каналите станаха ничия територия, в която дръзваха да навлизат малцина. Лимм също би предпочел да остане в странноприемницата, ако не бяха две неща: един ужасен слух и вест от стар приятел. Всяко от тези две събития би го накарало да се свие в някой ъгъл на безопасно местенце, но комбинацията го бе принудила да действа.
Сред Шегаджиите нямаше много приятели, лоялността между членовете на братството бе почти забравено понятие, затова пък към всички извън него крадците се отнасяха с нескрито недоверие. На почит бяха силата и хитростта.
Понякога обаче се случваше да възникнат и приятелски връзки, дори по-силни, отколкото се предполага в подобни обстоятелства, и такива приятели струваха повече от всичкото злато на света. Лимм би могъл да изброи само неколцина, заради които би си рискувал живота, и сега двама от тях бяха изпаднали в беда.
Нещо се размърда в мрака отпред и Лимм замръзна. Затаи дъх и се ослуша за някакви необичайни шумове. В канала винаги се чуваха звуци — екот на падаща вода, тътен от далечния прибой на морето, капещи от тавана капки, дращене и цвърчене на плъхове.
За пръв път Лимм съжали, че трябваше да се раздели с фенера. Търпението не бе присъщо за младеж на неговата възраст, но всеки знаеше, че припреният крадец е мъртъв крадец. Лимм бе спечелил авторитет и уважение сред Шегаджиите с джебчийските си умения, както и със способността да се промъква незабелязано през тълпата, а когато направи удар, да се измъкне с нехаен и непринуден вид. Повечето от момчетата на неговата възраст все още работеха в групи по улиците — сюрии, често използвани като средство за отвличане на вниманието, докато по-големите крадци направят удара.