Лимм скоро бе награден за търпеливото си очакване — дочу съвсем слабо драскане на подметка върху калдъръмения под. Недалеч отпред се събираха два широки подземни канала. Налагаше се да прекоси бавния поток в единия от тях, за да стигне от другата страна.
Мястото беше удобно за засада. Шумът от плискащата се вода щеше да предупреди притаилия се отсреща противник за приближаването му.
Лимм прецени внимателно възможностите си. Нямаше никакъв начин да заобиколи разклонението. Би могъл да се върне по обратния път, но така щеше да изгуби няколко безценни часа и да се изправи пред опасностите, които го дебнеха там. Можеше да опита да се прокрадне покрай стената, без да влиза във водата, и да поеме по дясното разклонение. В такъв случай трябваше да разчита, че никой няма да го забележи в мрака и че ще успее да запази пълна тишина. Отдалечеше ли се достатъчно от разклонението, можеше отново да поеме в нужната посока.
Лимм се долепи до стената и тръгна бавно, опипвайки внимателно с крак тесния перваз, за да не настъпи някое камъче, което да го издаде. Бореше се с желанието да бърза и се мъчеше да диша колкото се може по-безшумно. Така, стъпка по стъпка, приближи кръстовището на двата тунела и тъкмо когато стигна ъгъла, зад който смяташе да мине, долови слаб шум. Съвсем леко драскане на метал върху камък, като от ножница. Или оголено острие. Той замръзна.
Дори в мрака Лимм държеше очите си затворени. Не знаеше защо, но по такъв начин се изостряха останалите му сетива. Може би постоянното напрягане на очите в тъмнината опорочаваше възможността да разчита на слуха, нюха и допира.
След един продължителен, лишен от звуци и движение период, Лимм чу шум от стичаща се към него вода. Някой дюкянджия или обикновен работник вероятно бе излял каца с вода или бе отворил един от шлюзовете, които захранваха каналите. Но и този шум бе напълно достатъчен да прикрие движенията му и той веднага продължи да се прокрадва напред, докато не свърна зад ъгъла.
Тук ускори крачка, макар че все още се движеше предпазливо, докато не се отдалечи на достатъчно разстояние от онзи, който го дебнеше от другата страна на канала. Преброи стотина крачки и чак тогава отвори очи.
Както очакваше, далеч пред него се виждаше мъждукаща светла точка, която — предположи той — бе отражение на лъчите, спускащи се през решетката на Западния пазарен площад. Дори това бе достатъчно, за да се ориентира напълно.
Той ускори крачка и стигна един напречен тунел, движещ се успоредно на този, който бе следвал, преди да се приближи към дебнещия го непознат. Скочи на дъното, прекоси доста по-буйния подземен поток, от който се вдигаше тежка миризма, и стигна отсрещния перваз, без да вдига кой знае какъв шум.
Изкатери се върху него и продължи по пътя си. Знаеше, че мястото, където се спотайват приятелите му, е сравнително безопасно, макар че като се имаха предвид събитията от последно време, вече нищо не можеше да се нарече безопасно. Покривите на Крондор — наричани някога Широкия път на крадците — сега бяха зона на военни действия, също като каналите. Крондорското гражданство може би все още пребиваваше в щастливо неведение относно тази война, която се водеше под и над главите му, но Лимм не се съмняваше, че една случайна среща с хората на Гадника, войниците на принца или Нощните ястреби може да му струва живота.
Спря и опипа стената вляво от себе си. Макар че се движеше в почти пълна тъмнина, установи със задоволство, че преценката му е все така точна. От стената стърчаха метални пръстени. Той започна да се катери нагоре в тесния комин и съвсем скоро се озова на дъното на изба. Протегна ръка и напипа металното резе. Достатъчно бе да го дръпне леко, за да се увери, че е залостено от другата страна.
Лимм почука: два пъти късо, пауза, отново два пъти, още една пауза и единично потропване. Почака, броейки наум до десет, после повтори комбинацията в обратен ред: едно почукване, пауза, две, пауза, още две. Резето застърга.
В помещението бе почти толкова тъмно, колкото и в тунела под него. Който и да го очакваше вътре, предпочиташе да го посрещне на тъмно.
Лимм започна да се катери по въжената стълба и в същия миг нечии ръце го сграбчиха за раменете и го изтеглиха вътре.
— Какво правиш тук? — прошепна женски глас. Лимм се отпусна на пода и въздъхна уморено.
— Спасявам си животеца — бяха първите му думи. Той си пое дъх и продължи: — Снощи убиха Джеки Сладура пред очите ми. Уби го някакъв злобен мръсник, който работи за Гадника. — Той щракна с пръсти. — Строши му вратлето като на пиле, а другарчетата му зяпаха. Дори не му даде шанс да се помоли. Смачка го ей така, като дървеница. — Той преглътна напиращите в очите му сълзи, почувствал облекчение, задето най-сетне — от много часове насам — е на безопасно място. — Но това не е най-лошото.